Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 115

— Ох. — Майлс скри усмивката си с ужасено изражение. Значи предателството на куриера очевидно предхождаше пристигането на Галени на Земята. Чудесно.

— Да — рече Иван. — Току-що открих копия на някои от материалите ни във файловете, свалени от пулта на Сер Гален, Майлс. Страшно се шокирах.

— Досетих се, че може да ги открием там — отвърна Майлс. — След като разбрах, че са ни измамили, не оставаха много други възможности. Надявам се, че разпитът на куриера е свалил всякакво подозрение от капитан Галени, нали?

— Дори капитанът да е имал контакти с комарските изгнаници на Земята — неутрално отговори Дестанг, — куриерът не знаеше нищо.

Това не потвърждаваше съвсем реабилитацията на Галени.

— Беше напълно ясно — каза Майлс, — че Сер Гален е пазел капитана за краен случай. Но с риск за живота си капитан Галени отказа да им помогне. В крайна сметка пращането му на Земята е било случайно, нали?

— Не — намеси се Галени и стисна устни. — Аз поисках да ме пратят тук.

— Е, в такъв случай е случайно моето идване — замаза грешката си Майлс, — доколкото е случайност фактът, че моите ранени и криотрупове трябваше колкото може по-скоро да бъдат откарани в голям медицински център. Като става дума за „Дендарии“, господин комодор, куриерът отклонил ли е осемнайсетте милиона марки, които им дължи Бараяр?

— Изобщо не сме ги пращали — отвърна Дестанг. — До пристигането на капитан Ботари-Джесек последният ни контакт с вашите наемници беше докладът за операцията на Дагула, който ни пратихте от Махата Соларис. После изчезнахте. От гледна точка на секторния щаб, вие отсъствахте повече от два месеца. За наш ужас. Особено когато ежеседмичните искания на информация за вас от страна на шефа на Имперската служба за сигурност Илян станаха ежедневни.

— Разбирам, господин комодор. Значи изобщо не сте получили молбата ни, така ли? И не сте ме назначавали в посолството?

От иначе абсолютно безизразния Галени се изтръгна приглушен звук, като от дълбоко сподавена болка.

— Това е било инсценирано от комарците — поясни Дестанг. — Очевидно са искали да ви задържат тук, докато организират подмяната.

— Така си помислих и аз. Хм… случайно да носите със себе си осемнайсет милиона марки? В това отношение нищо не се е променило. Споменах го в доклада, който ви пратих по капитан Ботари-Джесек.

— Нееднократно — сухо отбеляза комодорът. — Да, лейтенант, ще платим на наемниците ви. Както обикновено.

— О! — Майлс се отпусна и широко се усмихна. — Благодаря ви, господин комодор.

Дестанг любопитно вирна брадичка.

— А с какво са живели през последния месец?

— Ами, малко е сложно, господин комодор.

Шефът на секторния щаб отвори уста, сякаш се канеше да зададе нов въпрос, после се отказа.

— Разбирам. Е, лейтенант, можете да се върнете при хората си. Работата ви тук приключи. А и изобщо не е трябвало да се появявате на Земята като лорд Воркосиган.

— Искате да кажете, че ми разрешавате да се върна при „Свободните наемници от Дендарии“ ли, господин комодор?