Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 114

— Да не съм пропуснал нещо?

— Не, възхищавах се на синините. И на очите ти. Светят като прожектори.

— Благодаря.

— Сам ме попита.

Докато слизаха с асансьора, Майлс си мислеше за Дестанг. Бяха се срещали само един-два пъти, и то за кратко. Командирът на Имперската служба за сигурност в Сектор две беше опитен офицер, свикнал да изпълнява разнообразните си задължения — събиране на информация, следене на сигурността в бараярските посолства и консулства, спасяване на изпаднали в беда бараярски поданици — почти без намеса от далечния Бараяр. По време на няколкото операции, които „Дендарии“ бяха провели в сектора, Дестанг бе препращал заповедите и парите им, без да им създава никакви проблеми.

Когато Майлс, Иван и Ели влязоха в кабинета на Галени, комодор Дестанг седеше зад пулта на капитана. Самият Галени стоеше прав, макар че покрай стената имаше достатъчно столове. Скованата му поза бе като непробиваема броня, присвитите му очи — неразгадаеми като визьор. В ъгъла седеше Елена Ботари-Джесек с тревожното изражение на свидетел на поредица събития, предизвикани от тях, но вече излезли от техен контрол. Когато видя Майлс, тя облекчено въздъхна, стана и му отдаде чест, макар че той не носеше адмиралската си униформа. По-скоро му прехвърляше цялата отговорност, като човек, избавящ се от торба с живи змии: „Ето, всичко е твое…“ Той й кимна: „Добре“.

— Господин комодор — отдаде чест Майлс.

Дестанг отвърна на поздрава му и яростно го погледна, с което му напомни за Галени в началото на познанството им. Още един ядосан командир. Комодорът бе шейсетинагодишен, слаб, със сива коса, по-нисък от средния за Бараяр ръст. Несъмнено беше роден точно след края на сетаганданската окупация, когато масовото недохранване бе лишило мнозина от пълния им потенциал за растеж. Трябваше да е бил млад офицер по време на завладяването на Комар и опитен воин — при избухването на въстанието.

— Докладваха ли ви вече, господин комодор? — загрижено започна Майлс. — Първоначалната ми информация не е актуална.

— Току-що прочетох версията на капитан Галени — кимна към пулта Дестанг.

Галени продължаваше да предпочита писмените доклади. Майлс въздъхна. Стар академичен навик, несъмнено. Едва се сдържа да не проточи шия към видеоплочата.

— Изглежда, вие не сте успели да напишете своя — отбеляза комодорът.

Майлс махна с бинтованата си лява ръка.

— Бях в лазарета, господин комодор. Но научихте ли, че комарците навярно са привлекли на своя страна куриера на посолството?

— Преди шест дни арестувахме куриера на Тау Кит — отвърна Дестанг.

Майлс облекчено въздъхна.

— И?

— Обичайната жалка история — намръщи се Дестанг. — Извършил е дребна простъпка и това им е дало възможност да го шантажират, докато вече не е имало връщане назад.

Странен начин на мислене, каза си Майлс. В крайна сметка именно страхът от своите, а не от комарците беше тласнал куриера в ръцете на врага. Ето как системата, създадена, за да подхранва верността, всъщност я подяждаше…

— Работил е за тях поне през последните три години — продължи комодорът. — Всичко, което е влизало и излизало от посолството, може да им е минало пред очите.