Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 113

— Разбирам.

— Естествено, че разбираш. — Тя го погледна за миг, сякаш го виждаше за пръв път, после го целуна по челото. — Едва сега съзнавам, че съм научила много от тези трикове от теб. Боже, колко те обичам!

Когато най-после откъснаха устни един от друг, за да си поемат дъх, Ели предложи:

— Да те разтрия ли?

— Ти си пиянска мечта, Куин. — Той зарови лице в козината и я остави да прави с него каквото пожелае. След пет минути в силните й ръце го напуснаха всичките му амбиции. Освен две. След като задоволиха и тях, двамата заспаха непробудно.

Майлс се събуди от чукане по вратата.

— Върви си, Иване — изпъшка той, потънал в топлата плът и мъркащата козина. — Върви да спиш на някоя пейка и…

Ели решително се отскубна от прегръдката му, включи лампата, скочи от леглото, облече черната си тениска и сивите си панталони и се запъти към вратата, без да обръща внимание на Майлс, който мърмореше:

— Не, не, не го пускай… — Чукането стана по-силно и по-настоятелно.

— Майлс! — Иван се втурна в стаята. — А, здрасти, Ели. Майлс! — Братовчед му го разтърси за рамото. Майлс се опита да се скрие под одеялото.

— Добре, лягай си — промърмори той. — Нали не искаш да те завия…

— Ставай, Майлс!

Майлс надигна глава и присви очи от светлината.

— Защо? Колко е часът?

— Към полунощ.

— Хм. — Той отново се отпусна под кожата. След всичко, което беше преживял през последните четири дни, три часа сън изобщо не бяха достатъчни. В проява на неподозирана жестокост Иван изтръгна живата кожа от ръцете му и я захвърли настрани.

— Трябва да станеш — настоя братовчед му. — Да се облечеш. И да обръснеш тая идиотска брада. Надявам се, че някъде тук имаш чиста униформа… — Иван затършува в гардероба му. — А, ето!

Майлс тромаво улови зелената дреха, която му подхвърли братовчед му, и попита:

— Да не се е запалило посолството?

— Почти. Елена Ботари-Джесек току-що пристигна от Тау Кит. Дори не знаех, че си я пратил там!

— О! — Майлс най-после се разсъни. Куин вече бе напълно облечена и прибираше зашеметителя в кобура си. — Да. Трябва да се облека, естествено. Тя обаче няма да има нищо против брадата.

— Защото не я е жулила брада — промърмори Ели и разсеяно се почеса по бедрото. Майлс потисна усмивката си. Тя му намигна.

— Навярно не — мрачно отвърна Иван, — но едва ли ще хареса особено на комодор Дестанг.

— Дестанг е тук! — Очевидно все още му беше останал малко адреналин. — Защо? — После си спомни за някои от подозренията си, които бе включил в пратения по Елена доклад, и разбра защо шефът на Имперската служба за сигурност на Сектор две лично е дошъл да разследва случая. — О, Господи… трябва да го спра преди да е застрелял бедния Галени…

Така че бързо взе леденостуден душ и щом излезе и се облече, Ели пъхна чаша кафе в здравата му ръка и критично го огледа.

— Всичко е наред освен лицето — каза тя. — Но не можеш да направиш нищо.

Майлс прокара длан по гладко избръснатата си брадичка.