Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 112

Тя се смути.

— Забелязах, да. Но само усещах, че нещо не е наред, и изобщо не ми дойде наум, че не си ти… навярно щях да се досетя, ако бяхме прекарали повече време заедно. Но ние само разговаряхме по комуникатора, освен двучасовото пътуване до центъра на Лондон, за да освободим Данио и хората му, когато си помислих, че си се побъркал. После реших, че сигурно си замислил нещо и просто не ми го казваш, защото… — Ели внезапно зашепна — защото поради някаква причина съм изгубила благоволението ти.

Майлс пресметна и облекчено въздъхна. Значи клонингът не беше имал време да… Стига! Той кисело й се усмихна.

— Виждаш ли, когато ме погледнеш — продължи да обяснява тя, — ми става, хм, приятно. Не в оня смисъл, макар че и това…

— В оня смисъл — радостно повтори Майлс и се притисна към нея.

— Престани, глупчо, говоря сериозно. — Но въпреки това го прегърна. Решително — сякаш готова незабавно да влезе в бой с всеки, който се опита отново да й го отнеме. — Ти ме караш да се чувствам в безопасност. Не ме е страх от неизвестността, от онова, което си мислят хората. Твоят… клонинг — Господи, какво облекчение е да зная, че е такъв — ме караше да се чудя какво ми е. Макар че когато си помисля колко лесно те отвлякоха онази нощ в изоставената къща, мога…

— Шт, шт — Майлс притисна показалец към устните й. — Нищо ти няма, Ели. Ти си съвършена.

— Разбираш ли какво искам да кажа? Предполагам, че това ти е спасило живота. Защото трябваше да ти докладвам за издирването на Галени, макар и само за да ти съобщя, че не сме постигнали напредък. Но дори и това щеше да му покаже, че го издирваме.

— А той щеше да ти нареди да преустановите търсенето.

— Точно така. Но после, когато открихме Гален, реших първо да се уверя. Да те изненадам с окончателния резултат, да си върна благоразположението ти, честно казано. В известен смисъл тъкмо това ме спря да му докладвам.

— Ако това те успокоява, при него е било почти същото. Ти си го ужасила. Лицето ти — да не споменавам за тялото ти — оказва такова въздействие върху някои мъже.

— Да, лицето… — Тя неволно докосна бузата си, после прокара пръсти през косата си. — Мисля, че ти имаш участие в него. Познаваше ме със старото ми лице, познаваше ме и когато бях без лице, а сега и с новото. И единствено за теб то си остава едно и също лице.

Майлс плъзна здравата си ръка по извивката на веждите й, по съвършения нос, спря на устните, за да получи целувка, после проследи идеалния ъгъл на брадичката и кадифената кожа на гърлото й.

— Да, лицето… Тогава бях млад и глупав. Навремето ми се стори добра идея. Едва по-късно осъзнах, че за теб може да е било като осакатяване.

— Аз също — въздъхна Ели. — Отначало бях възхитена. Но втория път, когато един от войниците започна да ме сваля, вместо да изпълни заповедта ми, разбрах, че определено имам проблем. Трябваше да открия и науча всевъзможни трикове, за да карам хората да ме възприемат като личност, а не само като хубава външност.