Читать «Братя по оръжие» онлайн - страница 111

— Аха. Всичко се връзва.

— Моите поздравления — на целия разузнавателен отдел и лично на теб. Когато се върна на „Триумф“, ми напомни да ви отправя официална похвала.

— Кога ще стане това? — Ели схруска бучка лед от дъното на чашата си и разклати остатъка от течността, като се опитваше да си придаде нехаен вид.

„Устните й са студени и ще дъхат на…“ Забелязал люобопитните погледи на служителите от посолството около тях, Майлс превключи на професионален режим и каза:

— Не зная. Все още не сме свършили тук. Трябва да прехвърлим цялата нова информация, събрана от „Дендарии“, обратно в компютрите на посолството. В момента Иван работи по данните, които свалихме от пулта на Гален. Този път ще е по-трудно. Гален — Ван дер Пул — се крие. А той е много опитен в изчезването. Но ако го откриеш, хм, докладвай лично на мен. Аз ще съобщя в посолството.

— Какво ще съобщиш в посолството? — доловила колебанието му, попита Ели.

Майлс поклати глава.

— Още не съм сигурен. Може би съм прекалено уморен, за да разсъждавам логично. Утре сутрин ще взема решение.

Тя кимна и се изправи.

— Къде отиваш?

— Връщам се на „Триумф“, за да задвижа нещата, разбира се.

— Но ти можеш да предадеш нарежданията си по… Кой е дежурен в момента?

— Бел Тори.

— Ясно, добре. Хайде да потърсим Иван. Можем да предадем информацията оттук. — Той забеляза тъмните кръгове под блестящите й очи. — Между другото, откога не си спала?

— А… — Ели си погледна часовника. — От трийсетина часа.

— Сега кой не може да прехвърля работата на подчинените си, командир Куин? Просто им прати заповедите си. И се наспи преди и ти да си започнала да допускаш грешки. Ще ти намеря стая в посолството… — Тя го погледна и внезапно се усмихна. — Ако искаш — припряно прибави Майлс.

— Ами ти? — тихо попита Ели. — Аз съм съгласна.

Отбиха се при Иван и се свързаха с „Триумф“. Братовчед му, за радост на Майлс, имаше невероятно много работа. Така че той отведе Ели в стаята си.

Тя незабавно влезе в банята. Докато окачваше униформата си, Майлс откри котешкото одеяло, натикано в най-тъмния ъгъл на гардероба, където несъмнено го бе захвърлил ужасеният клонинг. Когато я взе, черната козина нежно замърка. Той внимателно я разгъна върху леглото си.

С увита около бедрата хавлия, Ели излезе от душа само след няколко минути. Видя одеялото, усмихна се и го погали с босите си крака. То потрепери и замърка още по-силно.

— Ах — унесено загледан в нея, въздъхна Майлс. После в душата му се прокрадна съмнение. Ели любопитно се оглеждаше наоколо. Той преглътна.

— Хм, за пръв път ли си тук? — престорено нехайно попита Майлс.

— Аха. Не зная защо очаквах нещо средновековно. Повече прилича на обикновена хотелска стая.

— Това е Земята — отбеляза той — и от Изолацията са минали над сто години. Имаш странна представа за Бараяр. Но се чудех дали моят клонинг, хм… сигурна ли си, че през тези четири дни не си забелязала абсолютно никаква разлика? Толкова ли добре ме имитираше? — Майлс тъжно се усмихна в очакване на отговора й. Ами ако нищо не й бе направило впечатление? Наистина ли беше толкова прозрачен и елементарен, че всеки можеше да си играе с него? Нещо повече — ами ако Ели бе забелязала някаква разлика и повече й харесваше клонингът…