Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 9

Всичките ѝ мисли за тия отношения се стопиха с последния въпрос и отново на лицето ѝ застана безпокойството за съпруга, който още не беше се върнал. Погледна брат си и с един глас, в който тръпнеха плахост и лоши предчувствия, прошепна:

— Ася го няма.

Слав свали шапката си и чорлавата му коса, освободена, настръхна:

— Така си и мислех. Кога излезе?

— Още снощи.

Братът протегна ръце, изпусна шапката и молива, който дотогава въртеше между пръстите си, и като прегърна бурно сестра си, извика:

— Ася ще стане министър. Поздравявам те.

После започна да се разхожда из вестибюла, ръкомахаше и говореше непрекъснато:

— Министър! На, харесва ли ти! Туй-то! Знаех си аз. Хитреци и смелчаци излязоха тия хора. За една нощ пометоха всички пречки. Ах, на мене те много дължат! Аз играех роля с вестника си. Сещаш ли се? Пишех против тях и им се присмивах, за да обезценя значението им. Приспивах вълка, докато те се готвеха да го хванат за шията. Но тая сутрин свалих маската си. Сега всички знаят, че и аз съм с тях. Гледаш ли? На, чети.

Той извади от джоба своя вестник и го подаде на сестра си, без да спре:

— С Ася трябва да разменим само две думи, за да се разберем. После той трябва само да ме слуша. Ах, да не изпорти работата със своя характер. Не знаеш ли де мога да го намеря? Министър се става много лесно и — никак. Аз трябва да говоря с Ася. А, не знаеш ли де може да бъде?

Надя едва се държеше на краката си. Думите на брата я замайваха. Тя чу само едно — те сполучили. Всичко е свършено вече. Ужасът е минал. Ако Ася оцелее, доброто се връща, техният дом ще блесне, тя ще плаче от щастие, ако е оцелял и се върне здрав и жив.

— А — викаше братът, — не знаеш ли де може да бъде?

— Снощи той беше със своите приятели Загоров и Михо…

Слав махна ръка с отегчение.

— Ах, Михо! Остави този грубиян. Той е убит. За него научих.

Надя Струмска изведнъж изчерпи всичките си сили, нозете ѝ се прегънаха и тя падна на пода. Приятелят на нейния мъж убит! Какво е станало с Ася?

Журналистът се изплаши за миг, наведе се над сестра си, повика слугинята. Бързо пренесоха госпожата в спалнята. С това Слав помисли, че е задоволена нуждата от неговите грижи. Той беше толкова зает с мисли и планове, че не можеше да отделя много време за един случай, който веднага прецени като женска слабост.

Тоя човек беше пълна противоположност на сестра си. Нисък, груб, с червени къси ръце, с мръсна къдрава коса, с дебели меса по бузите, които правят да изглежда лицето на пластове, гъвкав, винаги зает с мисли, които го увличаха дотам, че ръкомахаше и си говореше сам, седеше неспокойно или непрекъснато крачеше, натежал от книги и хартии, които стърчаха от джобовете му. Той имаше грозен изглед, който не би оставал в паметта, разсеяна от непрекъснатите му движения, ако не го издаваха очите, които, при всички изрази на лицето, не можеха да скрият неговата същност на хитрец и циник.

Слугинята намокри челото на припадналата и тя се пробуди, но тъй както би се се пробудил мъртвец — бледа, вкочанена, безсилна.