Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 61

Лицето му засия от просветление. В мрака се отваряше път. Той трябваше да го посочи на всички.

Тръгна. Въодушевен, той сякаш стана по-голям.

Насреща изгряваше слънцето и го обливаше с лъчите си.

info

Информация за текста

Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]

Публикация

Владимир Полянов, Слънцето угаснало, Издателство Кралица Маб, С. 1995 (второ издание, под редакцията на Николай Аретов). ISBN 954-533-003-15

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/6702]

Последна редакция: 2008-04-24 20:25:52