Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 8

От различни краища на града долитаха необикновени вълнения и отново прогърмяваха пушки, но тия изстрели приличаха по-скоро на безцелните изстрели от добро настроение. Пред някои врати се събираха съседи.

Надя влезе в спалнята. Тя изглеждаше тъжна и измъчена, но вече не плачеше. Беше разбрала нещо и това ѝ възвърна вътрешните сили, за да гледа на събитията с героично самопожертване. Сега можеше със спокойствие да мисли, че нейният мъж е в огъня на една опасна борба. Дали си струваше да се излага толкова за своите идеи! Думите на писателя не бяха я разколебали. Тя чувстваше малко гордост заради Ася. Но зад това спокойствие, зад това величие на саможертвата се криеше повече мъка. На нея ѝ действаше разликата, която тя направи между писателя Младенов и мъжа си, но тя би умряла същия миг, в който биха ѝ съобщили, че Ася няма да се върне. От тая нощ тя го обичаше с обожание, страх и неукротима мъка.

Нямаше сили да се крепи от умора, но не можеше да спи. Седна на неговото легло и остана неподвижна, чувствителна към всеки шум, който можеше да я предизвести за неговото завръщане.

В тая утрина градът се опиваше от новости. Изведнъж се узна. Имало преврат, който сполучил. По улиците тръгнаха тълпи. Увлечението завлече някои към участъците и казармите, дето си предлагаха услугите на новата власт. Към шест часа се пуснаха вестниците.

Беше хубав, слънчев ден. Оживлението, затворените магазини — придаваха празничност на града. Дали всички се радваха за успеха на заговорниците или бързо се приспособяваха към по-силните! Вестниците даваха подробности за извършеното.

В просъница Надя чуваше шума по улицата. Когато слънцето нахлу в стаята, нейното лице изглеждаше съвсем бледо, а очите ѝ — стъклено неподвижни. Ася ѝ обеща да се върне сутринта. Беше вече обед. Защо не идеше?

Звънецът неочаквано я изпълни с надежда. Скочи и се хвърли към вратата. Беше брат ѝ.

— Тук ли е Ася? — попита той веднага.

Беше възбуден, небрежно облечен, с джобове, пълни с листове хартия, които стърчаха навън. Под шапката му висяха разчорлени коли. Очите му святкаха.

— Бързо, искам да се видя с Ася. Излезе ли? Няма ли го?

Надя Струмска стоеше няма. Нейният брат Слав, журналист по професия, дохождаше много рядко у тях и тя знаеше причината за това. Той и Ася преди много време бяха разговаряли надълго. След това Ася винаги казваше:

— Жалко, но Слав е прекалено гъвкав и чувствителен към политическите бои. Понякога ми е обидно да говоря с него.

Под тия думи почти не се прикриваше дълбокото чувство на презрение и Надя знаеше това. Слав разбираше, че неговия зет не го много обича и не търсеше дружбата му, а във вестника, който редактираше, твърде често не скриваше пренебрежението си към групата, от която произхождаше Ася. Сестрата винаги със съжаление мислеше, че в една бъдеща борба нейният брат и съпругът ѝ ще бъдат противници. Защо сега, в разгара на борбата, Слав търсеше Ася?