Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 6

Когато Ася и другарите му започнаха подготовленията за бунта срещу властващото правителство, Здравев се присъедини към тях. Някои настояваха за известна предпазливост към него, защото вярваха на слуховете за близките му връзки с хората на правителството, но те срещнаха съпротивата на другите, които виждаха в Здравева най-горещия си привърженик.

Тая нощ Методи Здравев беше изчезнал за всички…

Гърмежите — ту далечни, ту много близки, не спираха.

Надя Струмска потропа втори път. Тя стоеше вече дълго пред стъклената врата на Здравеви. Най-после госпожата излезе и посрещна изплашена и смутена приятелката си. Не изглеждаше да е спала.

— Каква нощ, моя мила! И Методи замина. Какво може да стане! Господин Струмски не е ли долу?

Отвори вратата на една стая и въведе гостенката си. Надя пристъпи прага и се спря учудена. В гостната стая, на едно канапе седеше непознат млад господин, който лениво пушеше цигара.

Госпожа Здравева попита с глас, в който още тръпнеше смущение:

— Не се ли познавате? Господин Младенов. Писател. Не си ли чувала за него?

Господинът стана и се поклони.

— Госпожа Струмска!

Надя не подаде ръка.

Домакинята поясни:

— Господин Младенов е приятел на Методи. Гърмежите го завариха в къщи и аз не посмях да го пусна в такова време да си върви.

Господинът се усмихна:

— За което трябваше да се лишите от съня си.

Седна и зае предишната си уморена поза с цигара между пръстите. Той беше около тридесет годишен, с широки рамене, мургав, със сини очи, имаше хубави устни и две дълбоки бразди от носа към устата, които придаваха на избръснатото му лице ироничен и властен израз.

Госпожа Здравева искаше настойчиво да внуши невинността на късното посещение. Тя говореше и непрекъснато задаваше въпроси. Разбра се, че дори мъжът ѝ помолил господин Младенов да бъде тая нощ в дома му, а сам той заминал по много важна работа за чужбина.

Надя Струмска стоеше неспокойна от нестихналия страх и смутена от чувството, че е извършила нещо неловко. Разкайваше се, че е дошла. Знаеше, че Здравев работи заедно с Ася и очакваше да намери приятелка и участница в страданието си. Сега разбра, че приятелката ѝ няма защо да се тревожи. Господин Здравев заминал за чужбина и се погрижил да не остане жена му сама. Не лъжеше ли приятелката ѝ? Все едно. При нея не можеше да намери успокоение.

Неочаквано писателят се раздвижи, угаси цигарата си и попита:

— Госпожа Струмска изглежда много разтревожена. Сама ли сте, госпожо, тази нощ?

— Да, мъжът ми не е в къщи.

— Заминал?

— Не.

— Из града?

Господинът се облегна на канапето.

— Неприятно наистина! Тия луди хора кой знае какво вършат тази нощ.