Читать «Слънцето угаснало» онлайн - страница 12

— Кмета не бих позволил да се ругае. Аз му дължа благодарност.

Повече от сигурно бе, че той не изпитваше никакви признателни чувства към сваления кмет, но искаше да надделее с дързост обидното напомняне.

— Да — повтори той надуто, — и днес бих му писал за това.

Искаше да каже още нещо, но изведнъж го задуши нервен смях. В същия миг той се изправи, протегна ръка и с всички сили зашлеви Ведрова.

Лицето на стария художник пламна, но не от удара, а от гняв, който той, въпреки всичко, искаше да обуздае. Ведров беше здрав, не напусто бе теглил греблата на рибарски лодки, и ръцете му бяха жилави, а мускулите на врата — корави като на борец. С един удар немощният поет можеше да бъде смазан. Но силният беше добър и разумен. Макар и грубо, той протегна ръка и само принуди поета да седне, после сви устни, засмя се ядосано и каза:

— Ти си истинско говедо. По-рано бих те нарекъл подлец, но днес, въпреки всичко, ми хареса. Е добре, разбирам те, от беднотия, да не умреш от глад, прие обидното благодеяние на кмета. Със същото унижение обаче ти можеше да постигнеш повече. Защо не влезе в партията им? Затова си говедо. Човек трябва да бъде горещ или студен. Още повече — когато е писател. Какво ми плещите, че сега всичко щяло да тръгне по-добре. Как ви вървеше досега?

Той се обърна към компанията:

— Е, драги, аз говоря за всички. Кой може да каже, че досега не му е вървяло добре. На вас ви е все едно дали са хаирсъзите или новите. Определили ли сте се вие какви сте, за да ви върви с добрите или лошите. Воювате ли с някого? Вие чакате да падне манна от небето и дъвчете каквото падне.

Младенов удари леко бастуна си, погледна грижливо почистената си ръка и с ленива усмивка проговори:

— Като какви искаш ти да се определим. Да станем партизани! И да поведем борба! Срещу кметовете? Ах, какви смехории разправяш, мили Ведров.

Андреев стана и, без да погледне никого или да се сбогува, бързо напусна сладкарницата.

— По дяволите! — извика след него Ведров. — Той няма да се вести десет дена пред очите ни. Жално, но никой не му е крив. Та, какво казваш ти? — усмихна се с ироничните си очи към Младенова. — Не приемаш да се бориш с кметовете? Това е безделие, приятелю. Ако изобщо приемаш борбата, а избираш противника, безделие е, че се срамуваш да започнеш с кметовете.

Младенов попита съвсем тихо:

— То това ли ще разхубави живота ни?

— Ти смяташ кметовете за дреболия! Кметът е общината, общината — държавата, държавата — нашето благоденствие. Почни от А за да научиш азбуката.