Читать «Още един скандал» онлайн - страница 92

Сякаш бе работил на нивите, или бе градил къщи… може би организацията на крайбрежната отбрана е включвала тежък физически труд, а какъвто си беше, Гейбриъл като нищо се беше заел лично.

Последните следи от юношата бяха изчезнали и сега той беше… твърде разкошен. Твърде силен, твърде мускулест, твърде космат… гърдите му бяха покрити с гъсти кафяви косми, които се стесняваха в тънка ивица и се спускаха към панталона му.

Докато той се разкопчаваше, погледът й се закова там в нервно предчувствие. Гейбриъл изглеждаше толкова нехаен и безгрижен, очевидно любенето ни най-малко не го притесняваше. Имаше вид на мъж, свикнал със страстта.

Тогава той изу панталоните си и тя видя какво не му е наред. Държанието му беше хладно, но мъжествеността му стърчеше, набъбнала до пръсване. Въпреки че не беше виждала мъжки член от четири години, а и тогава не го беше разгледала както трябва, Мадлин реши, че размерът на това чудо определено издава огромен интерес към нея и към предстоящото сливане.

Краката му бяха укрепнали също като ръцете, коравите мускули на бедрата му я наведоха на мисълта, че той ще я язди бурно, безмилостно, неуморно… о, боже, така го искаше, че ръцете й трепереха. Желаеше да забрави миналото, за да отиде при него и да… да го оближе, да го ухапе, да се държи, сякаш има права над него. Права на съпруга.

Той се освободи докрай от дрехите си, седна на стола и я подкани с жест.

— Съблечи се за мен. — Отново я погледна в очите. — Не би следвало да ти е трудно. Аз свърших повечето работа вместо теб.

Беше вярно. Всички копчета бяха разкопчани, всички връзки — развързани. Трябваше само да отпусне ръце, да охлаби хватката си и роклята щеше да се свлече в краката й.

— Хайде — ласкаво изрече той. Жестът му беше широк, подигравателен. — Освен ако не си променила решението си.

Мадлин се сети за майка си на официалния портрет в галерията — с великолепна златна рокля и с кралската тиара. Сети се за дъщерята, която се надяваше да има някой ден и разбра, че ако действа сега, за нея няма да остане нищо.

Гейбриъл знаеше какви мисли се въртят в главата й:

— Какво ли не жертва човек за семейната чест — присмя й се той.

— Ти си глупак.

— Меко казано. — Суровата присмехулна усмивка изчезна от лицето му.

Тя също можеше да го плени с погледа си, а после да го накара да си признае какво е правил и с кого. Мадлин кокетно отпусна ръце: първо едната, после другата. Роклята се сурна надолу, задържа се за кратко на хълбоците й, после се свлече до глезените й. Мадлин не носеше новите панталети, които бяха сензация сред дамите от висшето общество, така че се оказа гола, ако не броим копринените й чорапи, завързани с жартиери над коленете.

Не знаеше какво цели Гейбриъл, като я караше да си разкрие картите. Удоволствие? Може би търсеше отмъщение, задето го беше зарязала? А може би го тласкаше някаква по-сериозна причина? Но Мадлин знаеше, че точно сега в главата му се въртят мисли само за нея и така си отмъщаваше, че я е накарал да го желае.