Читать «Още един скандал» онлайн - страница 91

Точно сега Мадлин чуваше единствено гласа на тялото си.

Гейбриъл махна пръста си.

— Такова мълчание. Обикновено имаш какво да кажеш.

— Аз съм дама. Не използвам нецензурен език дори с негодник, който си го заслужава.

— Мога да те опровергая. — Той отиде до раклата със стъклените шишета и взе да ги души. — Използвала си нецензурен език, за да ме обиждаш. Затова е малко късно да се правиш на света вода ненапита. Казвай каквото ти е на сърце. Ще го понеса.

Гейбриъл изля малко от съдържанието на едно шише в ръката си, кимна доволно и постави блестящата зелена бутилка на нощното шкафче. Ръката му дръпна кувертюрата надолу и разкри завивките — чисти, изгладени и опънати на дюшека.

— И да исках, не можех да намеря по-добро място за прелъстяване. Но дори ти трябва да признаеш, че няма как да съм го планирал. — Й без друго тихият му глас се превърна в шепот. — Дори и аз не съм си представял, че ще опиташ подобно безумие: да крадеш тиарата от професионални крадци.

— Ако не бях аз, щеше да се озовеш сам тук. Какво щеше да ти се случи тогава?

— Щяха да ме убият — делово отвърна Гейбриъл.

Мразеше го — но искаше да остане жив, за да продължи да го мрази. Побиха я тръпки при мисълта, че този бликащ от енергия мъж сега можеше да е студен и бездиханен. Той видя ужаса й.

— Трябваше да си тръгнеш този следобед, докато все още имаше възможност. Тези мъже са мошеници, изнудвачи, крадци, които са убивали и ще убиват, за да защитят долните си планове. Сега Ръмбилоу няма да те пусне. Не и след като те е видял с мен. Сега той знае — или си мисли, че знае — че с теб сме отчаяно влюбени.

— Или отчаяно похотливи. — Гласът й беше студен и ясен.

— Определено сме похотливи. — Гейбриъл измъкна тясно, блестящо острие от ръкава си и един по-дълъг нож с дръжка от ботуша си, и внимателно ги постави на масичката край леглото. Двете хладни оръжия бяха дълги и сияеха със злокобен блясък, а Гейбриъл определено знаеше как да борави с тях.

Той седна на стола и си свали ботушите.

Мадлин не знаеше какво се очаква от нея. Да се съблича ли? Да го гледа ли? Или да размишлява как се беше стигнало до този момент?

Не за бога, не и последното. Подобна гадост щеше да я доведе до самообвинения, а тя винаги се стремеше да ги избягва.

Но последния път, когато бяха сами в една спалня, нещата стояха по различен начин. Тогава всичко се развиваше главоломно и тя нямаше време да се тревожи какво да каже. Думите се лееха от устата й със скорост и сила, мисълта за които все още я караше да се изчервява. Той беше прав. Тогава го беше наругала като перачка. Сега имаше време да помисли, да се притесни, да се почувства неудобно.

Не че Гейбриъл имаше вид на човек, който се чувства неудобно. Той съблече черната си риза с небрежност, която я накара да се изчерви.

Но не я накара да спре да зяпа.

Преди четири години бе видяла голите му гърди и сега забеляза разликите. Сега тялото му можеше да се похвали с по-големи мускули там, където преди беше жилаво, гърдите му сега бяха по-релефни, а мишците му пращяха от мощ.