Читать «Още един скандал» онлайн - страница 93

Лицето му беше сурово, силно и решително. Когато проговори, устните му едва помръднаха, а тонът му беше ръмжащ:

— Косата ти.

Мадлин бавно изви ръце нагоре, описвайки чувствена дъга, разкривайки цялото си тяло за погледа му и полека издърпа фуркетите, които държаха косата й. Разпиля ги на пода, безразлична към съдбата им, и когато и последният от тях беше изваден, тя разпусна черната си грива, която се изсипа като водопад по раменете й. Една къдрица падна на гърдата й, обвивайки я в любовна ласка.

Гейбриъл скочи, сякаш вече не можеше да й устои. Погледът му се закова на бедрата й, а гладните му очи изядоха черния триъгълник между краката. Той не скри възхищението си от гърдите й, наслади се на раменете й, порадва се на мекия й корем и още веднъж я погледна в очите.

Отиде до нея.

С наближаването му сърцето й заби в барабанен ритъм. Той беше гол и огромен, и всичко, за което беше мечтала. Гейбриъл улови ръката й и я дръпна към леглото.

— Седни. — Той неотклонно продължи да я гледа в очите. Оказа натиск върху раменете й, заставяйки я да седне на леглото. Тя кацна на ръба на дюшека и се зачуди каква лудост я бе довела тук. Беше гола — е, почти. Той беше гол — напълно. Свещите пръскаха сияние, чаршафите бяха хладни, а тя имаше да изплаща дълг. Дълг, който още не бе натрупала.

Гейбриъл се усмихна и размачка схванатия й врат — сякаш съчувстваше на незавидното й положение, когато той я беше докарал дотук!

— По корем.

— Какво?

— Искам да легнеш по корем.

Устата й зина грозно, очите й се оцъклиха.

— Но аз… мислех, че ти ще… — Това е възможно, дори когато си по корем.

В главата й забушува трескава дейност, докато тя мислено се опитваше да скачи въпросните органи от тази позиция.

Гейбриъл вдигна шишето, което бе оставил до леглото, и изля в дланта си малко от прозрачната течност.

Мадлин гледаше като хипнотизирана и не разбираше нищо — какво прави той, какви са плановете му, какво става. И което беше по-лошо, за него тя беше като отворена книга. Къде беше справедливостта, питаше се тя.

Той поднесе ръце към носа й.

— Харесва ли ти?

Сладкият мирис на гарденията. Успокояващият аромат на розмарина.

— Много.

— Легни — повтори той. — По корем.

Нямаше значение дали ще се подчини или не — или…? Щеше да направи всичко възможно да се дистанцира от акта, да прояви безразличие и непукизъм.

Обаче докато се изтягаше първо настрани, а после с лице към дюшека, тя внимаваше да не покаже твърде много от тялото си.

— Идеално — промърмори Гейбриъл като познавач. Гласът му я окъпа като топла вода.

Мадлин не бе наясно какво очаква, но то определено не беше ръцете му, ухаещи на розмарин и гардения, нежно да обгърнат раменете й, за да прогонят напрежението от тях. Когато той започна да масажира врата й, тя се изправи на лакти.

— Не трябва ли да го направим най-сетне?

— Толкова ли желаеш да те направя своя, скъпа? — Без да крие смеха в кадифения си глас, Гейбриъл отново я бутна на дюшека. — Този път аз определям правилата.