Читать «Още един скандал» онлайн - страница 94

— Хмм. — Така да бъде, но нямаше да й хареса.

Обаче й хареса. Пръстите му масажираха кожата й, отначало нежно, а после по-усърдно, и прогониха напрежението от тялото й. Тя се опита да остане безчувствена, но Гейбриъл не бързаше докато разтриваше ръцете й — от раменете до китките, дланите и пръстите. Когато свърши, той нежно целуна всеки пръст поотделно.

Мадлин не знаеше какво да мисли… или дали мозъкът й още помни как се мисли. Въздухът, който вдишваше дълбоко, беше наситен с аромата на билки и цветя. Гейбриъл се отнасяше грижовно с всяка частица от прелестното и тяло. Откри възела на напрежението под черепа й, тя изстена, когато ръцете му сътвориха чудо, учейки я как да забрави всичко, освен удоволствието на момента.

Той се приведе толкова близо над нея, че устните му докоснаха ухото й.

— Хареса ли ти?

— Ммм. — Мадлин се опита да отвори клепачи, да се осъзнае, но ръцете му продължаваха да се движат по нея. Намираха всеки прешлен надолу по гръбнака й, докосваха всеки мускул, облекчаваха всяко напрежение. Когато той преметна крак над нея, тя би трябвало да изпита възмущение, но беше толкова отпусната, че само въздъхна.

Гейбриъл продължаваше надолу по тялото й и хлъзгавите му от маслото ръце се плъзнаха по фините косми, покриващи кожата й. Той раздели краката й с коляно, докато ръцете му обгърнаха талията й, а палците му започнаха да я размачкват.

Мадлин отметка глава от възглавницата, пое си дълбоко дъх и… замръзна, когато палецът му се плъзна в гънката на дупето й. Маслото улесни пътя на пръста му, но Мадлин съвсем не беше улеснена от това шокиращо интимно и преднамерено докосване. Великолепното чувство на отпуснатост се замени с борба за спокойствие. За сигурност.

— Прекрасно — измърмори Гейбриъл. Двете му ръце обхванаха дупето й и го стиснаха сладостно. Веднъж. Два пъти. Отново и отново в бавен ритъм.

Мадлин не разбираше защо и как, но усещането я накара да извие хълбоци нагоре, да се отрие в нещо… и тя се отри в него. Устните й се отвориха и от тях излезе задъхано стенание, цветето на възбудата й разцъфваше.

С едната си ръка Гейбриъл продължи да поддържа ритъма, а другата му ръка откри входа към тялото й и го заобиколи с пръст.

Очите й се отвориха широко и с нечленоразделен писък тя скочи от леглото.

Гейбриъл отново я накара да седне и пръстът му отново се завъртя около малкия отвор, дразнейки нервните окончания, пробуждайки желанието във всяка частица от тялото й, на места, където Мадлин не си бе представяла, че е възможно то да съществува.

Тъкмо когато почваше да се съвзема, трепереща, на път за върха… ръцете му се плъзнаха надолу и започнаха да масажират бедрата й.

Тя не можеше да се движи и едва дишаше. Объркването й беше толкова силно, че изпитваше почти физическа болка. Но какво можеше да каже? Гордостта не й позволяваше да признае, че е била толкова близо до ръба. А и той вероятно знаеше… разбира се, че знаеше. Но молбата й да я доведе до края би значела победа. За него.

Никога. Никога.

Междувременно ръцете му разтриваха мускулите на бедрата и. Той свали копринените й чорапи, за да се заеме с прасците й. Въпреки номера, който й беше погодил, тя пак се отпусна. Пълна глупост, защото смътно осъзнаваше, че светлината облива стаята и Гейбриъл може да я гледа между краката. Мадлин трябваше да бъде по-скромна. Трябваше да… но сега едното й стъпалото беше между ръцете му, които нежно го масажираха. Отначало усети гъдел, но той бавно прогони умората от дългото ходене, и когато привърши с второто стъпало, всякаква скромност й беше напълно безразлична.