Читать «Още един скандал» онлайн
Кристина Дод
Annotation
Прелестната Мадлин де Лейси, дукеса Магнус, се гордее, че е една от най-разумните млади дами в цяла Англия. Ето защо не може да повярва, че баща й е изгубил цялото си имущество, заедно с нея самата, при игра на карти с един съвсем непознат човек. Решителната Мадлин решава да спаси семейното богатство и да освободи себе си от срамното робство. За целта помолва братовчедка си, мекушавата Елинор, да се разменят. Това й позволява да проникне, преобразена в компаньонка, в дома на един прочут комарджия. Но не щеш ли, там се сблъсква с бившия си годеник — Гейбриъл Ансел, граф Кемпиън.
Преди четири години Мадлин е обожавала Гейбриъл и дръзките му целувки. Но в този момент възможността да се омъжи за съшия непознат човек й се струва много по-привлекателна, отколкото да се изправи лице в лице с Гейбриъл — човекът, който я е предал, но който все още владее сърцето й…
Кристина Дод
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
info
Кристина Дод
Още един скандал
1
Съфолк, 1806
— Виж сега, Мадлин, разбирам, че току-що си се завърнала у дома след четиригодишно отсъствие и желаеш да се отдадеш на заслужена почивка, но се боя, че това е невъзможно.
Мадлин де Лейси, маркиза Шеридан, бъдеща херцогиня Магнус, отхапа първото си парченце свестен ростбиф от четири години насам, сдъвка го, преглътна го и се усмихна блажено на едрия, червенобузест, приличен на булдог англичанин, който седеше срещу нея на огряната от слънцето маса, сервирана за закуска.
— И защо, татко?
— Заложих те в игра на пикет и загубих.
Мадлин зяпна невярващо и внимателно остави ножа и вилицата до чинията си. Бегъл поглед към слисания лакей й показа, че човечецът беше замръзнал на мястото си точно когато се канеше да налее на Магнус сутрешното му кафе.
— Благодаря ти, Хийтън. Остави каната на бюфета. Ще те повикаме, когато се нуждаем от услугите ти.
Когато Хийтън се оттегли, тя се втренчи в баща си и повтори — бавно, тъй като не искаше недоразумения — думите му:
— Заложил си ме на хазарт и си загубил?
Той продължаваше да се храни спокойно. Сребърните прибори проблясваха в ръцете му.
— Рекох си, че няма смисъл да омекотявам удара. Моята Мадлин е разумно момиче. Винаги съм се хвалел, че не си някоя истеричка.
— Може би не е зле да ми съобщиш повече подробности относно този странен облог — овладяно изрече Мадлин, опирайки се на прехваления си здрав разум.
— Ако лошият късмет не ме беше накарал да кача, когато той беше изтеглил пика…
— Не, татко. — Мадлин си пое дълбоко въздух. — Интересува ме защо ти е било да ме залагаш?
— Ами
— И той е…?
— Мистър Найт.
— И ти се съгласи, защото…?
— Току-що бях загубил богатството ни и всичките ни имения. Само ти ми беше останала.
— Каква удивителна логика. Значи лошият късмет е виновен, че си заложил на игралната маса всичко, каквото имаме — в това число и собственото си дете?
— Да. Тогава да те заложа ми се стори страшно хитър ход.
Мадлин вдигна вежди. Откакто майка й беше умряла преди седемнайсет години, животът й се беше променил. Галеното петгодишно момиченце се превърна в практично момиче, което непрекъснато се разправяше с бедствията, оркестрирани от безразсъдствата на милия му татко. На дванайсет години Мадлин знаеше как да върти домакинството, да организира прием, въобще да се справя с всякакви проблеми.
