Читать «Още един скандал» онлайн - страница 89

Трябваше да прекрати този разговор. Сега.

— За бога, Гейбриъл, Ръмбилоу почти е тук!

— Така е.

Накрая тя отстъпи.

— Обещавам всичко да бъде както го искаш — в леглото.

— В леглото не е точната формулировка. — Той я изгледа премрежено. — Сексуално. Обещаваш да се покоряваш на сексуалните ми желания.

Мадлин кимна.

— Кажи го.

Тя разбра играта му: караше я да изрича на глас неща, които една дама дори не биваше да знае.

А това беше само началото. Щеше да излезе от това мъчение с непокътната гордост. Нямаше да предаде самата себе си. Несигурността й бе погребана дълбоко в нея и той никога нямаше да я открие.

— Обещавам да се покорявам на сексуалните ти желания. — Роклята се плъзна по раменете й. Гейбриъл я разкопчаваше дълго преди тя да се съгласи на условията му.

Тя дори не беше успяла да ахне, когато той я прегърна, повдигна полата й с една ръка и впи устни в нейните с отдавна сдържана страст. Въпреки своята ненадейност жаждата му беше истинска, и когато той проникна с език в устата й, тя се помъчи да превъзмогне усещането за покушение срещу нея, сграбчи го за косата и дръпна силно.

Той изръмжа и намести бедрото й около кръста си.

На вратата някой се смееше триумфално. Ръмбилоу им се смееше! Унижението връхлетя Мадлин и тя се опита да избута Гейбриъл.

Приведените му рамене скриваха Ръмбилоу от погледа й. Очите на Гейбриъл горяха, когато се обърна към вратата.

— Чупката оттук. — Гласът му беше гърлен, заплашителен и — очевидно — убедителен. Ръмбилоу отново се изсмя и Мадлин чу стъпките му да заглъхват по коридора.

Гейбриъл я подпря на колоната.

Тя вдигна роклята, която се беше свлякла по краката й. Той отиде до вратата и така я затръшна, че стените се разтресоха.

— Гейбриъл — задавено изрече тя. — Знаят, че сме тук. — Когато се обърна към нея, гърдите му се надигаха бурно. Устата му бе леко разтворена, докато той мощно си поемаше въздух. Ръцете му бяха на кръста. Той създаваше впечатление за неуловима заплаха… и възбуда.

— По-добре тия негодници да знаят, че не давам пукната пара за пушките им и заплахите им.

Тя почти виждаше как жегата го обгръща като щит и би се заклела, че той беше готов да атакува. Тях… или нея. Е, не и нея. Не и ако тя решаваше.

— Какви ще бъдат желанията ти? — В гласа й нямаше и капка емоция.

Избликът му на неудържима агресивност отшумя… но не и възбудата му. Все още задъхан, той скръсти ръце пред гърдите си и вирна брадичка.

— Искаш да ти кажа… колко дълго, колко силно, колко бързо… колко пъти?

— Да. — За да се въоръжа с безразличие и примирение.

С ленива усмивка, изразяваща типично мъжко задоволство, той се втренчи в пръстчетата на краката й, плъзна поглед нагоре и двамата се озоваха лице в лице.

— Искам те по всички възможни начини.

Сърцето й подскочи. Как го правеше Гейбриъл? Как превръщаше омразата си към Ръмбилоу в знойна страст, която я навеждаше на мисли за дълбоки, бурни целувки в мрака на нощта, които ще събудят любовни трепети във всяка частица от тялото й? Трябваше да се стегне, да се подготви за изпълнението на дълга си, и да мисли за Англия. Вместо това между краката й се разля влага и тя откри, че стиска корсажа си, който се е смъкнал и е оголил ризката й.