Читать «Още един скандал» онлайн - страница 87

— Може — охотно се съгласи Гейбриъл. — Тогава ще използва тиарата като залог и семейният завет ще изчезне вдън земя.

— Освен ако не го разубедя. — Мадлин щеше да го разубеди.

— Освен ако не го разубедиш. — Гейбриъл очевидно й нямаше вяра.

— Когато това стане, ще се окаже, че падението ми с теб е било напразно. Позорна сделка, Гейбриъл. Позорна!

— Да. — Палецът му бавно и нежно описа кръг около зърното й.

— Недей. — Тя отблъсна ръката му, но познатата тръпка пробягна по гръбнака й. Безумната слабост атакува колената й. Това беше Гейбриъл и както винаги близостта му събуди у нея порочни желания. Изпълни я… с греховни копнежи.

Той размачка схванатите й рамене.

— Като всеки добър комарджия, ти трябва да прецениш шансовете и да действаш.

Гърдите й се надигаха и спущаха, докато тя го зяпаше и оглеждаше… преценявайки шансовете си. Щеше ли баща й да пристигне навреме? Може би. Вероятно. Но в противен случай… можеше да спаси тиарата с едно просто действие.

— Позорна — отново измърмори тя. Чуваше как ботушите на Ръмбилоу тропат по стълбището и почти се надяваше, че той ще влезе в стаята и ще спаси… Гейбриъл от пистолета й. Но това нямаше да е спасение. Не се беше смахнала чак дотам, за да повярва в подобно нещо. Трябваше да се разберат преди Ръмбилоу да се появи.

— Ще се целуваме или не? Защото вече е време.

— Първо трябва да решиш. — Гейбриъл безгрижно се наведе към нея.

Този мъж беше луд!

— Ще ни спипат.

— Избирай.

Гласът й беше тих, но проникнат с възмущението на цялото й същество.

— Може и да не спечелиш.

— Лошият късмет не отминава и най-добрите играчи — призна той.

Но не и Гейбриъл. Той не разчиташе на късмета си. Мадлин добре познаваше хитростите на острия му като бръснач ум.

Опита се да бъде разумна. Той я беше натикал в миша дупка.

Пък и какво значение има една нощ? И преди беше спала с Гейбриъл. Вече беше виждала голото му тяло, беше го поела в себе си и оттам нататък той я беше поел. Не е като да беше девица. Тя беше… почти девица.

Извърна глава и се втренчи в открехнатата врата. Врата, от която сякаш я делеше безкрайно разстояние.

Но да спи с него… не, да наричаме нещата с истинските им имена: да развратничи с Гейбриъл след като четири години се стара да го забрави. Четири години, в които помнеше как я беше награбил и нацелувал въпреки протестите й. Как се беше разярила. А яростта се бе превърнала в страст. А страстта се беше превърнала в примитивна нужда от удовлетворение, за което Гейбриъл с удоволствие се бе погрижил. Болката от проникването се оказа силна, но бързо отшумя. Насладата, която той я застави да изпита, я беляза с клеймото си и Мадлин не можа да я забрави.

И сега той отново искаше да й натрапи тази наслада? Още четири години ли щеше да се мъчи да забрави тази нощ?

— Избирай. — Той изискваше отговор. Позата и изражението му бяха неумолими.

Мадлин имаше избор… но не истински. Защото Гейбриъл беше прав. Единствената постоянна черта на баща й беше неговото непостоянство.

— Добре — озъби се тя.

— Какво добре?

Мадлин чу как Ръмбилоу отвори първата врата в коридора.