Читать «Още един скандал» онлайн - страница 88

— Гейбриъл, той идва!

С окаяна липса на загриженост, Гейбриъл настоя:

— Кажи ми с какво се съгласяваш.

Аха, значи тя трябваше да покаже, че разбира напълно всички последици от решението си.

— Ще преспя с теб, и ако ти се отвори възможност — и ако баща ми не пристигне — ще ми спечелиш тиарата, все едно честно или нечестно.

— А ще спиш ли с мен, докато аз пожелая? Идваш ли в леглото ми своя собствена воля преди и след като ти спечеля тиарата за време, което аз ще определя?

Мадлин толкова бързо се изправи, че за малко да му разбие брадичката с главата си.

— Не сме се договаряли така!

— Първоначално не, скъпа. — Ръцете му се плъзнаха по гърба й. — Но ти не прие тогавашните ми условия.

Искаше й се да тропне с крак, но това щеше да е признак на незрялост… а и Ръмбилоу вървеше към тяхната врата.

— Не е честно!

— Животът не е справедлив и който държи козовете, той диктува условията. В този случай това съм аз — любезно я осведоми Гейбриъл.

— Знам у кого са козовете! Но какво ще стане с положението ми в обществото? Ами мистър Найт? Ако се съглася на сделката, не мога да се оженя от страх, че ще предявиш претенциите си! — Мадлин посочи към вратата. — А онзи човек е въоръжен!

— Обещавам да бъда дискретен и да не накърня положението ти в обществото. Обещавам, че ако ти не се оправиш с мистър Найт, аз ще имам грижата. Освен това обещавам, че изречеш ли брачните клетви, сделката ни се прекратява.

В обещанията му беше заложена клопка, но колкото и да се мъчеше, Мадлин не успяваше да я види. Прецени изгледите и реши, че това е изходът, така че защо да му придиря за допълнителните изисквания? Имаше си начини да се отърве от него.

Разбира се, веднъж беше избягала в Европа и той щеше да очаква някой трик. Тя го погледна: мургав, силен, намръщен, бдителен. Имаше да урежда сметки с нея и я желаеше. Фатална комбинация. Просто ще скалъпи някаква интрижка, с която да му се изплъзне.

— Да бъде както искаш.

— Обещаваш ли, че всичко ще бъде както го искам? — Той сякаш не забеляза сарказма й.

— След като се съмняваш м думата ми….

— Има защо.

— …какъв смисъл има да ми изтръгваш обещания?

— Искам да видя на какво те е научило четиригодишното ти изгнание. Искам да знам коя си.

От всичко, казано досега, това беше най-близо до заплаха.

— Знаеш коя съм.

— Знам коя беше — жена от огън и плам, която животът така беше наплашил, че тя не смееше да ми се отдаде. Още ли си такава, Мадлин? Или си се превърнала в жената, която можеше да бъдеш?

— Говориш глупости. — Думите ти ме плашат. — И аз бих могла да кажа същото за теб.

— Ще бъде вярно. Не спечелих онова състояние от любов към теб. Спечелих го, за да спася гордостта си, за да не завися от прищевките ти. И двамата бяхме ужасни страхливци.

Това не й харесваше. Изглежда той беше прозрял причините, довели до събитията с четиригодишна давност.

По-лесно беше да му прехвърли цялата вина. Подхранването на нейния собствен гняв й даваше сили. Докато беше концентрирана върху прегрешенията му, нямаше да признае собствената си вина, затова никога не бе пробвала да види нещата от негова гледна точка.