Читать «Още един скандал» онлайн - страница 86

Сега Ръмбилоу ходеше точно над главите им. Двамата погледнаха към тавана, сякаш можеха да го видят — или пък той тях. Бяха загазили. Знаеха го, просто не знаеха колко сериозно.

Гейбриъл отново я взе в обятията си.

Пулсът й се ускори — вероятно звукът от стъпките на Ръмбилоу я плашеше.

— Винаги ли си екипиран с нож? — попита тя Гейбриъл.

— Най-малко с един.

— Ами преди, в Лондон? И, тогава ли? — попита тя, очарована от тази нова страна у него.

— Винаги. В случай на неприятности.

— Що за неприятности?

— Уличната измет. А сега… французите. През цялото време ли ходиш с пистолет?

— Ако усещам потребност и ако е възможно да го скрия.

— Препоръчвам ти да го носиш със себе си колкото се може повече, докато трае приемът. — Той постави пръст на устните й, за да спре по-нататъшни въпроси. — Трябва да се съсредоточим върху задачата си. Налага се да убедим Ръмбилоу и кохортите му, че сме любовници.

От вълнение сърцето й прескочи един удар.

— Не мога да го направя.

Той отново се усмихна, но този път това беше онази озъбена, свирепа усмивка, която Мадлин толкова добре бе изучила за последните два дни.

— Дори ако алтернативата е смърт?

— Умееш да убеждаваш. — Умееш да всяваш страх.

— Ще ги заблудим. Помниш ли как за малко щяхме да дадем повод за скандал? Боях се, че горката Елинор ще колабира, докато се опитваше да ни следва.

— И имаше защо. — Мадлин се загърчи, мъчейки се да отслаби хватката му.

— Не мърдай. — Когато отново проговори, гласът му беше сподавен и напрегнат. — Помниш ли какво ти казах, когато си тръгнах онази сутрин?

Помня. Мадлин мразеше тази дума. Тя помнеше, а с Гейбриъл се понасяше по вълната на спомена.

Той се облегна над леглото и се взря в очите й.

— Следващия път ти ще дойдеш при мен.

Докато светлината на деня си проправяше път в спалнята й, тя се задушаваше от чувството за поражение.

— Не.

— Ще дойдеш при мен, защото нямаш избор. — Сподавеният му глас трепереше от напрежение. — Защото съм част от тялото и душата ти, и за теб съм насъщен като въздуха, който дишаш, като вятъра, който гали косата ти.

Мадлин се плашеше от него, не защото смяташе, че ще я нарани, а защото се боеше, че е прав.

— Не!

— Вярвай в каквото искаш. Ще се върнеш при мен.

Затова тя се бе отдръпнала от изкушението, бягайки на Континента, което беше безпрецедентен акт на мекушавост — или на мъдрост.

Гейбриъл вдигна глава и се ослуша, после се приведе над нея като мъжкар, който защитава женската си. Като любовник, който брани дамата си.

— Ръмбилоу е горе на стълбището. — Изражението му беше изключително странно — не онази хищническа усмивка, не онази подигравателно-чаровна усмивка, а усмивка, изпълнена с очакване, която я накара да отстъпи назад.

— Сега ще те защитя. Но за сделката трябва да решиш.

Нямаше накъде да мърда. Беше притисната в балдахинената колона.

— Какво?

— Направи избора си. Плащай исканата цена и утре ще имаш тиарата си. Откажи ми — и я губиш завинаги.

17

— Да не си полудял? — Мадлин го заблъска по раменете. — Утре татко може да пристигне.