Читать «Още един скандал» онлайн - страница 82

— Да го застреля ли?

— Първо искам да поговоря с него. Може би един от онези аристократични идиоти се опитва да си опече играта.

— Като ли че може да опече нещо. — Големия Бил се смя до прегракване.

Мистър Ръмбилоу се засмя сърдечно:

— Да-а.

После Мадлин чу глух удар, задавен звук и суровия глас на Ръмбилоу:

— А може и да е направил сериозна беля.

Мадлин подаде глава иззад ръба на масата. Мистър Ръмбилоу беше сграбчил Големия Бил за гърлото и го притискаше към стената, а ръката му служеше като лост. Свещта обливаше лицето на Ръмбилоу с демонични сенки… или просто изражението му, намеренията му бяха демонични?

— Никога не подценявай тези копелета. Някои от тях са умни. Някои от тях са почтени. Някои от тях дори са двете, но повечето ще ме ограбят като едното нищо, и на всичкото отгоре ще се фукат с това — от безопасно разстояние.

Големия Бил извика нещо със запушена уста. Ръмбилоу го пусна и Големия Бил се свлече на пода. Ръмбилоу още държеше пистолета и го насочи към носа на слугата си.

— Никога не забравяй кой командва тук.

— Няма. — Големия Бил дишаше тежко. — Няма. — Въпреки че още беше с пушка в ръка, той приличаше на най-изпаднал главорез.

Мадлин си беше имала вземане даване с много такива хора по време на странстванията си. Те бяха опасни, но с тях човек можеше да се погоди. Интелигентните, зли мъже като Ръмбилоу бяха коварните усойници.

Кой беше той? Какво беше намислил? Тези въпроси никога не бяха изглеждали толкова важни.

Докато вървяха по коридора и отнасяха свещта със себе си, Мадлин бавно се изправи. Трябваше да разбере какво става тук. Но първо трябваше да се измъкне от тази къща, а с охраната на вратата това беше…

Някой я сграбчи за ръката. Тя си пое въздух, но преди да изпищи, една мъжка ръка затисна устата й.

Тя замахна с лакът и фрасна човека в ребрата.

Тогава Гейбриъл изръмжа и свирепо прошепна:

— Какво правиш тук, по дяволите?

16

Мадлин затаи дъх и през съзнанието й пробягна мисълта, че предпочита да се изправи пред пистолета на мистър Ръмбилоу. Тя отмести ръката на Гейбриъл от устата си и прошепна:

— Дойдох… ъъъ… за да… — После й просветна. Та тя не дължеше обяснение на Гейбриъл! — Ти какво правиш тук?

Без да пуска ръката й, той я повлече по коридора към друга стая, по-тъмна дори от игралния салон. Чу лекото пращене на кремъка му, видя искрите и най-накрая една свещ засия.

Мадлин разполагаше само с един момент на леко недоволство преди да види гневното му лице.

А той наистина беше бесен. Носеше черна риза, черни панталони и черни ботуши. Устните му бяха опънати в тънка жестока линия, а присвитите му очи блестяха гневно.

Завладя я слаб пристъп на съжаление към мистър Ръмбилоу: ако този човек си въобразяваше, че има шансове срещу Гейбриъл, чакаше го тъжна изненада.

— Какво правиш тук? — отново попита Гейбриъл.

Трябваше да спре да съжалява мистър Ръмбилоу и да започне да се тревожи за себе си. Само веднъж беше виждала Гейбриъл такъв — когато тя вдигна онази срамна сцена в Алмак — и резултатите се оказаха катастрофални. За тялото й, което беше научило толкова много за толкова кратко време. За съзнанието й, което не беше познало и миг покой от онази нощ насам.