Читать «Още един скандал» онлайн - страница 81

Мадлин затвори вратата и се промъкна вътре, хранейки отчаяната надежда да не си удари пищялките в мебелите. Без да бърза, тя пресече застлания с килим дъсчен под, и когато очите й свикнаха с още по-плътния мрак, тя съзря изхода. Пое към вътрешността на къщата и се зачуди дали ще й се наложи да използва остатъка от свещта, за да намери сейфа. Сейфът със сигурност беше в игралния салон, но къде беше игралният салон?

В библиотеката или във всекидневната, място просторно и луксозно, където мъжете можеха да залагат огромни суми, докато страдат от илюзията, че са неуязвими.

Следващата стая беше голяма, но без мебелировка и Мадлин лесно се оправи в нея. В по-следващото помещение тя разбра, че е достигнала целта си. Във въздуха се носеше мирис на тютюн. Откри пет масички, столове с прави облегалки и големи, меки кресла. Потърси сейфа. Ритна пищялките си в отоманката и прошепна Merde!, но дори това прозвуча твърде силно в тишината на къщата. Най-накрая ръцете й напипаха масивна, студена стоманена кутия — сейфът. Тя плъзна пръсти по предницата му, следвайки контура на вратичката, и откри заключващото устройство. Бръкна в джоба си, намери недогорялата свещ…

Някъде зад нея й се затръшна врата.

Тя изпусна свещта, бързо опипа пода, намери я и я прибра. Чу мъжки гласове, които шумно спореха, и си вдъхна увереност, като положи ръка върху пистолета. През вратата проблесна светлина. Мадлин се наведе до ръба на масата, затаи дъх и се замоли никой да не чуе бумкащото й сърце.

— Казвам ти, всичките ти гости се промъкваха, зяпаха през прозорците, пробваха ключалките и видях как някой влезе.

Големия Бил. Мадлин разпозна гласа му, въпреки че в мазния му тон нямаше и следа от предишната самоувереност.

— Вратата беше заключена. Всичко беше обезопасено — Мистър Ръмбилоу говореше студено и рязко.

Мадлин повдигна вежди. Вратата била заключена? Но тя не беше заключвала след себе си. Как беше възможно?

— Казвам ти…

— Вярвам ти. — Те се приближиха и по тона на Ръмбилоу си личеше, че е недоволен. — Но защо не знаеш кой е? Твоя работа е да пазиш сейфа.

— Пазих! Хората ми патрулират нощ и ден, ама не могат да се запознаят с надутите ти гости!

— По-добре да започнат да ги свалят. — Ръмбилоу не криеше нетърпението си. — Ако знаеха кой си, щяха да напуснат къщата и играта, искайки обратно залога си.

— Тъпи крави — измърмори Големия Бил.

Мъжете влязоха в стаята. Светлината от свещта на мистър Ръмбилоу изглеждаше прекалено ярка и Мадлин сведе глава.

— Извиненията ти не ме интересуват. Ако искаш дял от плячката, по-добре да си гледаш работата. Предположи. Кой е бил? — В мрака мистър Ръмбилоу звучеше по-малко като аристократ и повече като… Големия Бил.

— Мъж е — намуси се Големия Бил.

Мъж? И мъж ли имаше тук? Това обясняваше отворената врата, но добавяше нов елемент на опасност.

Очевидно мистър Ръмбилоу беше направил гримаса, защото Големия Бил му се тросна:

— Не можах да видя повече. Ако не си забелязал, друже, тук е по-тъмно отколкото в подземното царство.

— Ще се наложи да претърсим къщата. Накарай охраната да скъси периметъра. Аз се качвам горе и постепенно ще сляза. Постави някого на пост пред вратата, за да го залови, докато бяга.