Читать «Още един скандал» онлайн - страница 80

Стъпката й се разколеба. Затова тя побягна, изплъзвайки се от изкушението с кожените си пантофки. Беше възмутена от изискването да плати за услугите му с тялото си. И все още беше. Освен това се чувстваше унижена от лекото въодушевление, което бе изпитала, когато той предяви претенцията си. Тя я отрече и щеше да я отрича до деня на смъртта си. Може би щеше да си признае — в потайните кътчета на душата си — че желае Гейбриъл, но нямаше да бъде безпомощна. Горчивият опит я беше научил колко е страшно да си уязвим, а времето я беше научило на ум и разум.

Следователно, когато си върнеше тиарата, нямаше да злорадства над Гейбриъл. Вместо това поне веднъж щеше да се вслуша в съвета на Елинор и да побегне с наградата в ръка. С малко късмет щеше да е изчезнала преди изгрев слънце.

Напусна имението през страничната врата, оставена отворена без съмнение от някой лакей, измъкнал се за среднощна любовна игра. Тъмносинята рокля на Елинор може би не удовлетворяваше лейди Табард, но забележително добре прикриваше Мадлин, която се промъкваше сред непознатия пейзаж, придържайки се към сенките на дърветата и високата мрежа от увивни растения.

Полъхът беше чист и свеж. Веселите му пръсти на дърпаха полите й. Вятърът се притаяваше зад нея и я блъсваше към целта. Клоните стенеха. Листата плющяха. Очите й различаваха черните очертания на по-светлия фон: дърво, беседка, вдовишката къща.

Изпита необуздана възбуда. Само всичко да минеше успешно и тя отново щеше да поеме контрола над живота си.

Чувството й за всемогъщие поизбледня, когато сви зад ъгъла и долови мирис на тютюн. Застина на място и се втренчи в мрака. Ето там. Пурата димеше, някой от хората на Ръмбилоу пафкаше. Тя предпазливо се отдръпна назад и размисли.

Мистър Ръмбилоу съхраняваше тиарата в сейфа на вдовишката къща. Беше разположил стражи, но може би всички стражи бяха отвън.

А може би не. Мадлин се усмихна скръбно.

Оставайки в най-гъстите сенки, тя се придвижи покрай стената, като на всеки изминат метър спираше да се ослушва.

Опитът й показваше, че хората виждаха проблеми там, където ги нямаше, а тя полагаше усилия и преодоляваше проблемите, когато те възникваха. Повечето пъти трудностите можеха да се преодолеят с малко смелост и решителност, качества, които Мадлин притежаваше в изобилие. А ако към тях прибавим и пистолет…

Но първо трябваше да се промъкне вътре. Взривяването на ключалка и чупенето на прозорец бяха шумни възможности, така че… тя откри страничния вход и завъртя бравата.

Вратата се отвори без дори да изскърца.

Мадлин се намръщи. Вратата в Шалис Хол беше отворена. Тази врата беше отворена. Сякаш някой вече беше дошъл във вдовишката къща от Шалис Хол. И защо? По същата причина? Или въпросният някой си имаше други основания?

Е, този някой го чакаше изненада, защото херцогиня Магнус беше страшен противник, а тиарата беше нейна.

Тя тихо влезе на пръсти, очаквайки всеки миг някой да й налети. Нищо. Съдейки по тихия звук от стъпките си, помещението беше обширно и високо, вероятно кабинет, но пердетата бяха дръпнати — и беше тъмно.