Читать «Още един скандал» онлайн - страница 79

Кемпиън беше известен с безмилостната си репутация и беше гъст с Хоум Офис — организираше крайбрежната отбрана и правеше още бог знае какво за защитата на страната — Ръмбилоу се възхити на презрителната си усмивка в огледалото — но Хоум Офис не се интересуваше от обикновени измамници. Така че каква беше истинската игра на Кемпиън?

Каквато и да беше, херцогинята доста ефективно го бе разсеяла. Кемпиън знаеше истината за лейди Мадлин. Щеше ли да я хвърли на тълпата? Според Ръмбилоу — не. Не и преди да се е намърдал под полата й. После — Ръмбилоу беше сигурен — лордът щеше да си отмъсти пресладко. Поне Ръмбилоу би постъпил така.

Погледът му се спря на сочното й тяло. С удоволствие би се намърдал под полата й, а ако мълвата не лъжеше, тя имаше опит. Нямаше да му циври, че я боли — въпреки че понякога и това го възбуждаше.

Вместо това щеше да се наслаждава на мисълта, че оправя херцогиня.

Струваше си да помисли в тази насока.

15

Когато Мадлин рязко отвори очи, свещта почти беше догоряла. Младата жена незабавно си спомни какво трябва да направи.

Да открадне тиарата.

Тя тихо се надигна и провери леглото на Тамзин. Момичето спеше дълбоко, изтощено от триумфа си на бала, където джентълмените се биеха за вниманието й, а останалите млади дами й завиждаха.

Мадлин отиде до прозореца и дръпна тежките завеси. Единствено слабата светлина на звездите разсейваше абсолютния мрак навън. Вятърът разпръскваше облаците и всичко изглеждаше пусто и тихо.

Мадлин доволно си пое дъх. Оттук виждаше очертанията на вдовишката къща — двуетажна постройка, която се извисяваше отдясно зад Шалис Хол. И една светлинка не трепкаше от прозорците й. Къщата пустееше в очакване на играта утре вечер — и на нея нощеска.

Тя измъкна пистолета от куфара си и внимателно го зареди с барут и сачми. Пъхна го в специалния кобур от черно кадифе и го завърза около кръста си. Не възнамеряваше да го използва, но когато човек се промъква, за да отмъкне собственото си съкровище, съкровище без съмнение охранявано от някой и друг главорез, трябва да е готов за всичко.

Тя направи конус от едно късче хартия, напълни го с барут и сгъна върха му. Един френски войник й беше показал трика как се гръмва ключалка. Винаги си беше мислила, че той някой ден ще й влезе в употреба. Подозираше, че въпросният ден е дошъл.

Най-накрая тя пъхна кремъка и недогорялата свещ в джоба си, навлече си най-тъмното боне на Елинор с широка периферия, която засенчваше лицето й, и се измъкна от стаята.

Докато се прокрадваше в коридора, чу как часовникът удари три и реши, че е щастливка, задето не се натъкна на някой джентълмен, припкащ към сладостите на изневярата.

Мадлин взе допълнителни мерки, докато минаваше покрай спалнята на Гейбриъл. Този човек изглежда бе надарен с шесто чувство относно разгадаването на намеренията й, а надали някой би одобрил сегашните й намерения. Пък и на Гейбриъл нямаше да му пука, че не й е оставил избор. Той щеше да я наругае, да я застави да спре и да поиска на място възнаграждението за работата, която не бе извършил.