Читать «Още един скандал» онлайн - страница 78

Гейбриъл й се намръщи.

— Гейбриъл, трябва да си вървиш, но първо… По-рано… — огромните очи на Мадлин бяха сериозни, докато задаваше въпроса си — когато говореше за целувки… и…и…

— Сношение? — услужи й той с думата.

— Защо ми зададе такива нагли въпроси?

Той се изправи, поклони се и се приготви да се оттегли — засега.

— Искам да знам дали си струваш стойността на тиарата.

Ръмбилоу си взе моментен отдих от танците, разговорите и умилкващите се около него момичета за да огледа залата. Всичко вървеше по план. Гостите се бяха отпуснали в познатата обстановка на провинциалния прием. Младите дами флиртуваха и се продаваха на най-близките богати джентълмени — точно като уличните курви.

Всички с изключение на малката лейди Тамзин, която бягаше от вниманието на лорд Хърт от единия до другия край на залата.

Ръмбилоу щеше да й се притече на помощ. Тя и него не харесваше, щеше да е забавно да види реакцията на лейди Тамзин, притисната между чука и наковалнята.

Комарджиите също се бяха отпуснали и обръщаха внимание на любимите си съпруги и отрочетата си, за да компенсират факта, че утре ще стоят заключени и ще играят, сякаш безсмъртната им душа е заложена на карта. Докато всъщност ставаше въпрос не за душите, а за портфейлите им. Душите им отдавна бяха проиграни.

Десет хиляди лири на играч, десет комарджии, общо сто хиляди паунда. Разходите бяха двайсет хиляди лири, но търговците не можеха да си изврънкат парите от длъжник, който е избягал от страната. Никога вече нямаше да му се наложи да захване работа. Евентуално би работил само за удоволствие.

Той се усмихна на блеещите овце, които си просеха да бъдат остригани. Да, би работил, за да си докаже, че не е забравил уменията си.

„Компаньонката“ на Тамзин се облягаше на стената с изражение, което можеше да бъде описано само като предизвикателно. Че как другояче? Кемпиън я преследваше като разгонена хрътка. Тя кроеше нещо и Ръмбилоу би дал преден зъб, за да разбере какво се крие под скромната й фасада.

Може би си мислеше единствено за новината, която мосю Вавасьор беше разпространил в залата. Че тя е херцогиня, а не компаньонка. Ръмбилоу оголи зъби в хищна усмивка. Ставаше интересно, точно както беше предвидил.

Разбира се, би дал много, за да узнае какво точно е надрънкал Големия Бил на нейна светлост този следобед. Големия Бил твърдеше, че само я е ухажвал. Големия Бил открай време си е бил глупак, че и пияница на всичкото отгоре, обаче никога не клинчеше пред обир или убийство. Затова го държеше близо до себе си и често си служеше с него. Ръмбилоу никога преди не го бе наричал опасен глупак, но ако бе издрънкал на „мис Де Лейси“ нещо, което да разклати увереността й в приема или в него самия, то тя не го показваше с нищо. Може би всичко беше наред.

А може би трябваше да елиминира Големия Бил, когато работата бъде опечена.

Ръмбилоу въздъхна. Сбогуването със старите другари беше трудно, но парите облекчаваха мъката.

Високият, елегантен и неестествено спокоен лорд Кемпиън стоеше и си бъбреше с мосю Вавасьор.