Читать «Още един скандал» онлайн - страница 77

Гейбриъл наблюдаваше как концентрацията й, която бе насочил изключително към себе си, се прехвърля върху баща й. Мъжът, на когото толкова му пукаше за нея, че я беше проиграл на някакъв американски негодник.

— Още го няма — промърмори тя и се огледа наоколо, сякаш очакваше да види как червендалестия възрастен веселяк нахлува в балната зала, потупва мъжете по рамото, целува дамите по бузите и най-накрая забелязва единственото си дете, единствения си роднина.

— Единственото, за което може да се разчита на баща ти, е че на него за нищо не може да се разчита — безизразно рече Гейбриъл.

— Картоиграческият инстинкт никога няма да го подведе. Във всичко друго на него…

— Не може да се разчита, както вече казах. — Когато Мадлин изчезна, Гейбриъл се закле, че тя отново ще бъде негова. Дълго премисляше къде е сбъркал и стигна до заключението, че е бил твърде щедър в уверенията си в пламенна любов. Ако искаше да я управлява правилно, трябваше да я държи в неизвестност относно действията си и чувствата си спрямо нея.

В края на краищата баща й правеше точно това, а тя го обичаше безумно. Съгласието й за характера лорд Магнус беше показателно за степента й на безпокойство.

— Знам. Помня… писмата, с които трябваше да упълномощи управителя да ми преведе издръжка за управление на именията, и които забрави да изпрати. Колко пъти обещаваше да си е вкъщи за Коледа и все не идваше. — Внезапно Мадлин млъкна, затисна устатата си с ръка и огледа балната зала, сякаш флиртът на мадам Вавасьор с лорд Уитард я интересуваше.

За пръв път тя признаваше колко мъка й е причинил баща й. Гейбриъл не подценяваше важността на откровенията й — или факта, че тя се бе обърнала към него, за да си върне кралската тиара.

Всичко вървеше като по вода.

— Навремето разсеяността на папа ми изглеждаше особено трагична, докато не разбрах, че просто не трябва да допускам той да забравя за отговорностите си — заяви Мадлин с престорена небрежност. — Въпрос на организация от моя страна.

— Каква находчивост. — На Гейбриъл страшно много му се искаше да докосне ръката й, да я увери, че се е справила отлично. Но трябваше да я извади от равновесие. Искаше тя да си представя, да се страхува, вълнува, мисли за съдбата, която я очаква. — Нямаше те четири години. Лорд Магнус как се оправяше без теб през това време?

— Бях наела добър управител. Той се оказа доста способен, а и честен. Аз съм добра съдница на човешките характери. — Мадлин си затвори устата и скръцна със зъби, сякаш беше осъзнала или че не е била добра съдница на неговия характер, или че е допуснала грешка, когато го е отхвърлила.

Той не започна да се бие в гърдите. Тя беше умно момиче и си знаеше.

— Някаква си компаньонка! — Пронизителният глас на лейди Марджърисън се разнесе до тях. — Непристойна и нахална. Трябва да я държат под око!