Читать «Още един скандал» онлайн - страница 76

— Повечето мъже са твърде уплашени от теб, за да опитат. — Той залюля монокъла си напред-назад, напред-назад. — Колко мъже целуна?

Хипнотизирана, тя се втренчи в равномерното движение.

— Десетки.

Той размаха пръст под носа й. Значи беше прекалила с числото.

— Десет.

— Така е по-добре.

Не знаеше защо си дава труд да лъже, като се изключи че… мразеше тази негова увереност. Трябваше да прекрати разговора, а той бе упорит като булдог и нямаше да я остави на мира, докато не научи истината. Тя изяде една ябълкова паста, изтръска трохите, полепнали по пръстите й, и вирна брадичка.

— Петима.

— Петима мъже? Това ли е цялата истина?

За момент закачливият му тон я върна във времето, когато бяха безумно влюбени — и каквато глупачка си беше, дощя й се това време пак да се върне.

— Четирима мъже и половина.

— Джудже ли си целувала? — Смехът му сякаш бе ръждясал от неупотреба.

— Онова беше само половин целувка. Накарах го да спре. Не ми хареса. Имаше лош дъх и скоро беше пушил.

— Горкичката — изтананика Гейбриъл.

Не че наистина я окайваше. Широките му, гладки устни се усмихнаха, очите му бяха зелени като дърветата и погледът му я замая, омаломощи. Как го правеше? Как успяваше да я направи глуха за здравия разум?

— А с колко мъже си спала? — Тонът му беше шокиращо нагъл.

— Нахалник!

— С колко?

Само с няколко думи Гейбриъл пробуди страстта у нея и руменина заля страните й. Мадлин остави чинията на пода, изправи се и се престори, че червенината е резултат на този „пропуск“.

— Матроните ни гледат и клюкарстват.

— Отговори ми и те оставям на мира.

Как може да си е въобразявала, че е влюбена в този отвратителен тип? Един паникьосан поглед към дамите потвърди, че те са скандализирани.

— Николко. Елинор не би ми дала. — Мадлин не искаше никой друг, но нямаше да признае това на Гейбриъл.

Очевидно не беше и нужно.

— Твоята собствена придирчивост е свършила работата.

Трябваше да открие как да се докопа до тиарата. Внезапно й хрумна един дързък план. Дали не можеше… но не. Беше опасно.

Отново погледна Гейбриъл. Той беше опасен. Седнал на стола с лице към нея, кръстосал крак на коляното. Разкошният тъмен плат на сакото му разкриваше тези широки рамене, този тънък кръст. Красив, смел и невероятно, несравнимо желан.

Да, трябваше да се добере до тиарата без неговата помощ, и щом единственият начин, по който това можеше да стане, беше кражбата — добре, щеше да краде.

— След онази нощ с теб наистина съм придирчива.

Гейбриъл въобще не изглеждаше впечатлен от сразяващия й отговор.

— Значи си се целувала с четирима мъже и половина, не ти е харесало и не си била склонна да преспиш с който и да е от тях. Човек би могъл да предположи, че увлечението ти по мен още не е стихнало.

— Също така човек би могъл да предположи, че заради теб съм се наситила на мъжете до края на живота си — отвърна тя. — Ти си като дете — импулсивен, безотговорен…

Устните му се опънаха в мрачна, тънка линия.

— Описваш баща си, не мен.

— Има ли разлика между вас двамата?

— Да.

Категоричният му отговор за пореден път предизвика учудването й. Защо Гейбриъл толкова ненавиждаше баща й? Обикновено хората харесваха папа. Той беше веселяк, който играеше карти, пиеше и се движеше с цвета на нацията. Какво у лорд Магнус предизвикваше грубостта на Гейбриъл?