Читать «Още един скандал» онлайн - страница 75

— Балът харесва ли ти?

— Пълна досада.

Мадлин се ухили. Беше го видяла да съпровожда всички млади дами за задължителния марш при откриването на бала. После той танцува с двете млади госпожици Ачард, с трите госпожици Грийн и с всичките четири дъщери на Вавасьор. Списъкът изглеждаше безкраен, защото този прием беше претъпкан с млади дами, облечени в светли рокли, които се развяваха и прилепваха по телата им. Мадлин беше доволна, че Гейбриъл не се е забавлявал. Но ако се влюбеше в друга, щеше да загуби интерес към нея.

Тя не се задълба в собствената си ирационалност.

Той я гледаше как дъвче макароните със същата интензивност отпреди малко.

— Длъжен съм да те информирам: мосю Вавасьор твърди, че те е разпознал и те определя като херцогинята.

Мадлин преглътна, задави се и се закашля в салфетката си.

— Мислех, че достатъчно съм го избягвала — каза тя, когато се оправи.

— Очевидно те е забелязал този следобед, когато ме пръждосваше по дяволите на пътеката към плажа.

— Не съм те пръждосвала по дяволите! — Не биваше да използва такъв език, а и обвинението му я беше отклонило от главния въпрос, а именно: — Плъзнала ли е клюката?

— Чух го да я разказва, когато връщах очарователната му щерка след танца ни.

— Коя от всичките му очарователни щерки имаш предвид? — гадничко попита тя.

— Какво? — Той изглеждаше истински объркан.

— Той има четири очарователни дъщери. За коя ми говориш?

— Представа си нямам — нетърпеливо отвърна Гейбриъл. — Тези глупачки не ме интересуват. Интересуваш ме само ти.

— О. — Устните й оформиха думата, но не й стигна дъх да я изговори. Смяташе да го подразни, а с обичайната си целеустременост той я хвана в собствения й капан.

Доволен, че я е накарал да млъкне, Гейбриъл продължи:

— Вярвам, че потуших слуховете. Уверих мосю Вавасьор, че съм бил сгоден за херцогинята и със сигурност мога да я разпозная. — Той вдигна монокъла си и на пръв поглед се вгледа в танцуващите, но Мадлин знаеше, че цялото му внимание е насочено към нея. — Разбира се, не отрекох, че си херцогинята. Само казах, че щях да разпозная херцогинята. Храня надежди, че той няма да схване различието.

— Защото за теб лъжата е недопустима — саркастично подметна тя.

Той отново вдигна монокъла си и го насочи към нея.

— Да. Недопустима е.

Мадлин отново си спомни, че желае услуга от него. Трябваше да е мила въпреки провокациите му.

Очевидно Гейбриъл прочете мислите й, защото попита без да трепне:

— Колко мъже целуна, докато беше в чужбина?

— Шшт! — тя погледна девойките и матроните, които седяха пред тях и си шепнеха бясно. — Репутацията ми ли се опитваш да съсипеш?

— Съвсем не. Въпросът ми е разумен.

— И защо мислиш, че съм целувала когото и да е? — Възмущението надви на здравия й разум.

— Познавам те. — Той провеси монокъла на сребърната му верижка. — Колко мъже целуна, докато се опитваше да изтриеш вкуса ми от устните си?

— Много. — О, той беше толкова суетен. — Имам мъж във всеки град.

— О, Мадлин.

Недоверието му я вбеси.

— Наистина. Така е. Ти не си единственият, на който му харесва да ме целува.