Читать «Още един скандал» онлайн - страница 74

Сега можеше да помисли за себе си. Унило видя как Гейбриъл се носи през балната зала към нея с пълна чиния. Още не беше измислила друг начин да си върне тиарата освен чрез помощта на Гейбриъл, нито пък се сещаше за нещо друго, което да го удовлетвори толкова пълно — тя си пое дълбоко дъх — като нея.

— Мис Де Лейси, помислих си, че може би ще желаете да опитате някои от деликатесите, с които предвидливият ни домакин е решил да ни угости. — Гейбриъл се поклони, поднасяйки салфетката и чинията, пълна с храни, подбрани така, че да възбудят апетита й. Изглежда той си спомняше всичките й предпочитания, а появата му съвпадаше с момента, в който я мъчеше адски глад.

Глад, който въобще не интересуваше членовете не висшето общество, защото компаньонките не бяха поканени на вечерята с истинските гости, нито пък можеха да получат чаша пунш, нито дори да отдъхнат в гримьорната на дамите, въпреки че Мадлин беше нарушила това последно правило, навличайки си яростните погледи на лейди Табард. Работата й беше да си седи тихо и да наблюдава Тамзин, да е на разположение, ако Тамзин има нужда от помощ с роклята, да пази Тамзин от буйни ухажори. Тези задачи я изтощаваха и отегчаваха, тъй като събирането беше малко, а момичето се държеше възможно най-благовъзпитано.

За най-голямо нещастие Мадлин не можеше да устои на този красавец, който я изкушаваше с чиния вкусни изкушения. Тя пренебрегна скандализираните погледи на матроните и прие храната.

— Благодаря ви, лорд Кемпиън — изрече тя официално и протегна ръце към чинията.

— За нищо, мис Де Лейси. — Отговорът му не отстъпваше на нейния по сардоничност. — Ще ми направите ли удоволствие с компанията си, докато вечеряте? — той посочи празния стол до нея.

Мадлин видя как матроните изоставиха всякакви добри обноски и проточиха вратове, за да ги наблюдават по-добре. Тя снижи глас и изсъска:

— Да, да, спри да стърчиш. Привличаш вниманието.

Лека усмивка затрептя на устните му, докато изпълняваше нареждането й.

— Когато си гладна, винаги си в лошо настроение.

— Не е вярно. — Тя отхапа от чаения кейк. Уханието на лимон изпълни устата й със слюнка и тя въздъхна от задоволство.

— Очевидно съм грешал. — С мрачна интензивност той започна да наблюдава как тя облизва глазурата от пръста си и това я накара да постели салфетката в скута си и да яде като дама.

Не случайно жените не биваше да ближат нищо в присъствието на мъж, преди Мадлин просто не осъзнаваше причината.

— В лошо настроение съм заради неприличното ти предложение.

Той вдигна вежда и кимна с глава към любопитните матрони пред тях.

— Искаш ли да поговорим за това сега?

Тя мразеше правотата на Гейбриъл почти колкото нуждата от дискретност. Пое си дъх, за да възстанови самообладанието си, и попита: