Читать «Още един скандал» онлайн - страница 73

Кристина Дод

— Преди никога не е била затрупвана с покани — кисело изрече лейди Табард.

— Защото преди не ме е имала за съветник — отвърна Мадлин със съкрушаваща увереност. — Може и да не ме бива в прическите, лейди Табард, но знам как да се държа в обществото.

14

— Моя скъпа мис Де Лейси, бяхте права! — Лейди Табард спря до стола на Мадлин, който се намираше в дъното на балната зала, зад редиците млади дами и матрони. — Тамзин е красавицата на бала.

Мадлин не подценяваше това признание. Беше готова да се обзаложи, че лейди Табард много рядко казва на когото и да е, че е бил прав.

— Благодаря, милейди — отвърна тя, надявайки се да е придала на гласа си подобаваща скромност. — Щастлива съм, че бях от полза.

Лейди Табард махна към дансинга, където двойките описваха в кръгове стъпките на селски танц.

— Вярвам, че мистър Ръмбилоу я гледа благосклонно. Това е вторият му танц с драгоценната ми дъщеря.

— Лорд Хърт също я гледа благосклонно, а семейството му е старо и уважавано. — Под полата си Мадлин отмерваше с крак ритъма на жизнерадостната музика. — Лейди Тамзин твърди, че се е врекла на някакъв младеж… не си спомням името…

— Мастър Джеф Радли — обречено отвърна лейди Табард. — Непоправим прелъстител.

— Тамзин го обсипва с хвалебствия.

— Разбира се. — Лейди Табард снижи глас. — Той е красив и умел в танците. Освен това флиртува с всяка млада дама, която пресече пътя му, а миналата година се закле в любов на три различни момичета. Ето защо отделихме Тамзин от него. Връзката им няма бъдеще.

Точно както Мадлин подозираше. Тя щедро върна комплимента на лейди Табард:

— Ако случаят е такъв, имате право, разбира се.

— Колко щедро е да ми изкажете одобрението си — кисело заяви матроната.

Мадлин трябваше да изостави надменното си държание. Ролята й на херцогиня предизвикваше киселини в стомаха на лейди Табард.

— От друга страна мистър Ръмбилоу е несметно богат. — Лейди Табард посочи пълната с цветя, подчертано синя бална зала, оживена от бъбренето на трийсет и пет гости и мелодиите на челото, цигулката и блокфлейтата. — Носят се слухове, че той има двайсет хиляди годишен доход!

Мадлин нацупи уста.

— Нима? — Проточената дума толкова недвусмислено изразяваше съмненията й, че нямаше начин лейди Табард да не забележи.

— Не го ли вярвате?

— Никога не съм го чувала, а аз съм Де Лейси.

— Е… да, но…. — Лейди Табард приглади гръдта си като стара кокошка, която бухва перата си. — Но публично демонстрира богатството си и устройва тази игра.

— Така е, наистина, но колко хора познаваме, които са пръскали пари, а сега са съсипани? — Преди лейди Табард да отговори, Мадлин я възпря с ръка. — Може и да греша. Но ми се ще да зная кои са родителите му.

— Да… не би било зле. Както, и да е, уверена съм, че той е от върха на елита. — Но докато гледаше как Тамзин се носи в ритъма на танца с мистър Ръмбилоу, лейди Табард свъси вежди. — Лорд Хърт, значи. — Дамата тръгна решително към съпруга си.

Мадлин се отпусна и впери поглед в танцуващите двойки. Лейди Табард не беше чак толкова ужасна, колкото първоначално си мислеше. Не че беше по-малко проста, но окото й зорко се взираше в бъдещето, а може би в душата й се таеше някаква привързаност към Тамзин. Добре. Мадлин щеше да се озори, ако трябваше да се разправя и със злобна мащеха. Щом беше насочила лейди Табард по вярната следа, дългът й към Тамзин се изчерпваше.