Читать «Още един скандал» онлайн - страница 59

Тамзин наистина се усмихна, но й прошепна едва чуто:

— Хубав е, но е твърде впечатлен от собствената си важност.

— Той е изключително желан ерген. Мамчето ти ще изпадне в екстаз, ако той реши да те ухажва.

Тамзин погледна към родителите си, които се бяха отпуснали под сянката на тентата. Баща й бъбреше с един от другите комарджии, а мащехата й я наблюдаваше с орлов взор.

— Прекарах с лорд Хърт известно време на пътя и ти казвам, че е надут и помпозен досадник.

— Всички от Хърт Менър са с такава репутация.

— Използва сто думи там, където са нужни десет, а когато не говори за себе си, приказва за дейностите или дрехите на семейството си, което очевидно е най-старото, най-благородното и най-почитаното в цяла Британия. — Тамзин го изучи с поглед, докато той идваше към нея. — А и не намираш ли костюма му за просташки?

Късите ботуши на Хърт от златна кожа бяха в тон със срязаното му в кръста сако със златни нашивки. Кралско-синята му жилетка беше с подплънки на раменете и със златен кант, който влизаше в такъв остър контраст със синьото, че Мадлин я заболяха очите. Високата му яка беше така колосана, че той почти не можеше да мърда главата си, а движенията му издаваха, че под жилетката си носи корсет, за да придобие модния втален вид. Накратко, денди с отвратителен вкус.

— Мисля, че човек, който ще наследи титлата маркиз, голямо богатство и някои от най-хубавите състезателни коне в страната, може да създаде свой собствен стил.

— Значи и ти си на моето мнение — заключи Тамзин.

— Не съм арбитър на елегантността.

— Мисля, че си — проницателно заяви Тамзин.

Мадлин се загледа в полета на рибарчето, което се гмурна във водите и се направи на нечула-неразбрала.

— Хърт ми разказа за конете си.

— Нима? — Това беше добра новина. — В такъв случай си го впечатлила. Семейството на Хърт е лудо по конете и благоволява да обсъжда въпроси като родословието им само с много близки роднини.

— Изпълних указанията ти. Пърхах с мигли, задавах въпроси като ли че ми е интересно и веднъж леко докоснах ръката му.

— По всичко личи, че си свършила добра работа. А и навярно се интересуваш от коне. Фамилията на Джефи не беше ли от коневъди?

Тамзин придоби смутен вид.

— Да, но хич не ми е приятно да слушам за коне.

Мадлин успя да се направи на изненадана.

— Но това ще е голям минус за брачния ти живот.

— Обикновено Джефи не ми говори за коне. Обикновено се възхищава на косата ми и усмивката ми.

— Колко мило. — Колко блудкаво.

— Да. Ето го лорд Хърт. Ще ми платиш за добрия си съвет. — Тамзин протегна ръка и при поклона на Хърт страните й цъфнаха в очарователни трапчинки.

— Милорд, колко се радвам да ви видя.

— Надявах се, че вие и, разбира се, компаньонката ви ще ми окажете честта да се разходите с мен до скалите. — Хърт прокара пръсти през бакенбардите си. — Вие проявихте такъв интерес към еволюцията на средновековния кон в съвременния му, по-деликатен и бърз роднина, че реших, че бих могъл да изясня по-обстойно въпроса за ваше наставление.

— Невероятно мило да се сетите за мен.