Читать «Още един скандал» онлайн - страница 60

— Да, нали? — съгласи се Хърт без капка такт или чувствителност.

Тамзин подбели очи към Мадлин и бъдещият маркиз й помогна да се изправи.

Мадлин криво-ляво стана сама. Като всеки истински Хърт и този беше абсолютен досадник, а потеклото му далеч превъзхождаше чара му. Нищо обаче не можеше да сломи убеждението на един Хърт, че той е най-висшето от всички създания и ако вземеше решение да приласкае Тамзин щеше да е трудно, почти невъзможно да му се покаже, че е сбъркал адреса.

Добре. На първо време Тамзин щеше да страда, но от вниманието на лорда можеше да извлече полза.

Съчувствието на Мадлин обаче трая само докато Тамзин не ги поведе към дървото, под чиято сянка се изтягаше Гейбриъл.

— Лорд Кемпиън, отиваме на разходка, а компаньонката ми си няма кавалер. — Дори не се наложи Тамзин да довърши поканата си.

Гейбриъл стана и се поклони.

— Прекрасен ден за разходка. С ваше позволение, лейди Тамзин, ще се присъединя към компанията ви.

— Великолепно! — Тамзин плесна с ръце и погледна палаво фучащата Мадлин.

Хърт размаха пръст с нехаен маниер, който не му подхождаше.

— Заплюл съм си лейди Тамзин, Кемпиън, но ако компаньонката ви устройва, нямам нищо против.

— Ще бъда повече от радостен да кавалерствам на компаньонката — отвърна Гейбриъл с влудяваща усмивка.

Хърт изобщо не осъзна грубостта си, въпреки че Тамзин беше на път да го отреже.

Мадлин поклати глава. Можеше да се грижи за себе си. Хърт действително щеше да изпита гнева й някой ден, макар че надали щеше да разбере с какво го е заслужил. Тя знаеше, че аристократите не обръщат внимание на прислугата и мислеше, че това безразличие е добре дошло за целите на маскарада й, но тази крещяща обида наистина я засегна и контрастното поведение на Гейбриъл я накара да изскърца със зъби. Нямаше да благодари на Гейбриъл за вниманието му. От друга страна не можеше да изкаже гласно мислите си или да го срита, без значение колко й се искаше. Нуждаеше се от тази възможност, за да поговори с него за информацията, извлечена от Големия Бил — и за кралската тиара. Ето защо последва Хърт и Тамзин по лъкатушната пътека, от която се виждаше брегът.

Гейбриъл сключи ръце зад гърба си и закрачи до Мадлин.

— Изражението ти е доста интересно. Сякаш дъвчеш хрущял.

Палатките се скриха от погледите им и те излязоха в една дива местност, която бавно се спускаше към хълмовете. Златни цветя растяха на малки ярки туфи, сини пеперуди прехвърчаха от цвят на цвят и никой не можеше да ги подслуша. Никой, освен двойката пред тях. Монотонният говор на Хърт долиташе до слуха им с всеки повей на вятъра, затова Мадлин поизостана, колкото да се усамоти от двойката, но да не я изпуска от поглед.

— Нищо не дъвча.

Очевидно Гейбриъл не й повярва.

— Не обръщай внимание на Хърт. Бас държа, че рита кучето на баба си, когато тя не гледа.

— Откъде знаеш? — Мадлин спря на пътеката.

— Джери го видял. По-късно брат ми му го върнал тъпкано за животинчето. — Съвсем лека усмивка докосна устните му. — Нещастен случай.

Когато Мадлин се запозна с Джери, той беше много щастлив от годежа на батко си и се мъкнеше подире им при всеки удобен случай. Мадлин и Гейбриъл доста внимаваха да не му отправят покани. Те желаеха усамотение, доколкото беше възможно за годеници, и присъствието на впечатлителния, макар и любим брат им идваше в повече.