Читать «Още един скандал» онлайн - страница 57

— Но, Мадлин, та лорд Кемпиън само ти мисли най-доброто! — възрази Тамзин.

Гейбриъл се изравни с Мадлин и отново атакува самообладанието й:

— Престоят в чужбина може да ви е направил податлива на разни съмнителни типове, но скоро ще откриете, че тук, в Англия, очакваме от младите дами да общуват единствено с джентълмени от тяхната собствена класа.

Мадлин изгледа яростно Гейбриъл.

— И кой от тукашните джентълмени не е застигнат от проклятието на хазартната страст, която води до трагични последици?

— Но, Мадлин, много от тукашните джентълмени не играят хазарт. Придружават бащите си по покана на мистър Ръмбилоу, или пък майките и сестрите си за социална…

Гейбриъл, който не беше откъснал поглед от Мадлин, прекъсна девойката.

— Не я занимавайте с логика, лейди Тамзин. Мис Де Лейси е прочута — дали да не кажа „печално“ — с неблагоразумието си.

— Лорд Кемпиън! — Тамзин замята очи като див звяр, уловен в клопка между двамата каращи се, които крачеха към скалите. — Това не беше никак джентълменско от ваша страна!

Гейбриъл едва ли я чу. Имаше очи само за Мадлин.

— Моя скъпа мис Де Лейси — проточи той — не всеки мъж, който играе карти, е застигнат от проклятието на хазартната страст. Някои мъже играят комар с една точно определена цел, и спират, когато я постигнат.

— Докато не се поддадат на слабостта си към играта! — отвърна Мадлин.

— Вашите обвинения ме карат да се чувствам неловко — протестира Тамзин.

— Може би някои жени трябва да проявят повече разум и да не съдят мъжа, когото не са виждали четири години, и за чиято мотивация не знаят нищо.

— Аз съм дотук, а вие ако искате продължавайте — запъна се Тамзин.

Мадлин продължи. Гейбриъл също.

— На въпросния мъж дотолкова му пука за мен, че използва най-ненавижданото от мен средство, за да си изкара пари!

— Ах, мила, не това ти тежи! Работата е там, че имам ли пари, няма да бъда зависим от теб и ти ще се окажеш с мъж, когото не можеш да контролираш.

— Като баща ми.

Той я улови за ръката и я застави да спре.

— Аз не съм баща ти.

Кипящи от ярост, двамата стигнаха до ръба на скалата.

— Не е нужно да ми обясняваш. Знам какъв си.

— Не, не знаеш. — Без да я изпуска, той съвсем се приближи до нея и я погледна в очите. — Ти така и не ми даде шанс да покажа какъв съпруг мога да бъда. Толкова ли те беше страх?

— Страх? Страх? Как смееш? Никога от нищо не съм се страхувала.

— Страх те беше, че ще се окажа точно като него. Егоистичен, повърхностен, безотговорен прахосник.

Тя изломоти нещо несвързано.

— Мила моя, наистина ли мислеше, че ще ме оставиш без издръжка и аз ще се втурна по петите ти? Аз съм див жребец. Ще позволя на една жена да ме обязди и това ще бъде ездата на живота й, но само с мое съгласие. — Той най-накрая я пусна. — Ти така и не го разбра.

Широко отворените сини очи се втренчиха в него. Той виждаше знаците. Сега Мадлин беше предпазлива. Ако бяха насаме, щеше да й предостави още поводи да се страхува.

Но хората ги гледаха, защото с Мадлин бяха изнесли цял спектакъл, а Гейбриъл нямаше намерение да показва на Ръмбилоу от какво значение е тази жена за него.