Читать «Още един скандал» онлайн - страница 58

— Тичай, Мади — тихо прошепна той. — Имаш да придружаваш една млада дама.

Мадлин се огледа наоколо, осъзна, че Тамзин я няма и с ужасено поемане на дъх се втурна назад, далеч от ръба на скалата.

Твърде късно. Преди всичко това да приключи, тя щеше да падне в пропастта — и да се озове право в ръцете му.

11

Тамзин безцелно прехвърляше пясък в шепите си и гледаше как слугите раздигат останките от яденето. Дамите извадиха блоковете си.

— Трябва ли да рисувам? Това истински ме отегчава.

— Не и ако не си добра — отвърна Мадлин, докато връчваше кошницата за пикник на един лакей и му благодареше. Когато свърши, отново насочи вниманието си към Тамзин, която седеше на одеялото до нея. — А доколкото разбирам, не си.

Тамзин я погледна косо.

— Доста си отворена за някой, който цял живот е бил компаньонка.

Мадлин се изправи като свещ.

— Отворена? Какво искаш да кажеш?

— Ами… сега например. Тонът ти не може да се сбърка с тона на прислужничка. — Тамзин набръчка нослето си, докато мислеше. — Не се държиш като прислужничка.

О, боже. Как го беше казала Елинор? Можеш да си компаньонка ако си приучена на скромност и смирение. Ако не си склонна да се изказваш по какви ли не въпроси. Ако не искаш другите да ти играят по свирката. Ако не те привлича да командваш.

— По пътя насам ти разговаряше много прямо с лорд Кемпиън.

Момичето беше по-проницателно, отколкото се харесваше на Мадлин.

— С него сме стари познайници. Той и херцогинята…

— …бяха сгодени. Знам, каза ми. Но очевидно си позволявате доста волности един с друг.

Иглички пробягнаха по тила на Мадлин. Гейбриъл беше седнал зад нея и дори без да гледа, знаеше, че я е наблюдавал през целия обяд. Merde! Как не спря да я изнервя с втренчения си, настойчив поглед!

Какво смяташе, че ще постигне чрез този тормоз?

Мадлин се намръщи.

Какво се надяваше, че ще постигне?

— За в бъдеще ще се постарая да се държа прилично.

— Не се притеснявай заради мен — отговори Тамзин. — Беше ми страшно забавно да ви слушам как се карате. Щяхте да се хванете за гърлата.

— Не се караме и нямаше да се хванем за гушите. Просто разисквахме прочувствено определена тема. — Мадлин осъзна твърде късно, че не трябваше да поправя Тамзин. Елинор я беше смъмрила точно заради това нейно поведение. Налагаше се да приключи разговора, преди да се е издала напълно. — Ако не обичаш рисуването, виждам няколко млади дами и господа, които се упражняват в стрелба с лък, и няколко, които играят крокет — маниерно изрече тя.

Тамзин падна на одеялото, превивайки се от смях.

— Видя ли? Дори когато се опитваш да говориш като компаньонка, казваш грешните неща. Ако реша да те разпитам, на теб не ти е позволено да сменяш темата.

— Знам. — Елинор със сигурност никога не отклоняваше въпрос, който Мадлин бе решила да повдигне.

Тамзин хвърли поглед към скалите и изстена.

— Лорд Хърт идва насам.

За пръв път в живота си Мадлин беше толкова щастлива от прекъсването на разговор.

— Усмихни се! Сега ще те пита или дали желаеш ли да се поразходите, или дали искаш да гледаш играта му на тенис.