Читать «Още един скандал» онлайн - страница 61

— Радвам се, че Джери се е погрижил за Хърт. Просто ми се ще… — Глупаво чувство — да й се ще Джери още да е сред живите. Да й се ще да е била по-мила с него.

Но Гейбриъл я разбра.

— И аз. И на мен ми липсва.

Ето пак. Общото им минало, разговорът без думи. Подобни отношения не умираха лесно въпреки волята й.

Поради безмълвното разбирателство помежду им усещаше, че трябва да довери на Гейбриъл разговора си с Големия Бил. Гейбриъл нямаше да се присмее на нейните страхове и имаше властта да използва информацията й.

— Извинявам се за коментарите си на предишната ни разходка. Не знаех, че си участвал в организацията на крайбрежната отбрана. Очевидно добре си оползотворил времето, в което ме нямаше.

— Извиняваш се за вивисекцията на характера ми, а, Мади?

Изглежда Гейбриъл се забавляваше по най-противен начин.

— Сигурно искаш нещо.

Разбира се, че беше така, ала формулировката му я изправи на нокти.

— Не! Да речем, че имам нещо да ти кажа. По пътя за насам Големия Бил…

— Големия Бил?

— Слугата на мистър Ръмбилоу — обясни тя.

— А… Оня, с който говореше. Оня, който се олюлява и крие пистолет в пазвата си.

Кракът й замръзна във въздуха.

— Сериозно? Пистолет?

— Да не мислиш, че е добър човек и скромен слуга?

— Не, и ако благоволиш да млъкнеш за момент ще ти кажа защо.

Гейбриъл млъкна. Стана много тихо.

Мадлин осъзна, че отново я беше накарал да се разприказва против волята й. Как го постигаше? Винаги я проучваше, винаги я ръчкаше и чоплеше, и разглеждаше резултатите като момче, което прави експерименти. Тя реагираше прекалено буйно — дори сега гневът кипеше в жилите й — а и трябваше да го помоли за онази услуга, да му се не видеше. Тя овладя раздразнението си.

— Убедена съм, че Големия Бил ми каза нещо, което е знак, че се задават неприятности.

— Където си ти, там са и неприятностите, моя скъпа Мадлин.

Тя скръцна със зъби.

— Той ми каза, че мистър Ръмбилоу не е от Езерната област, а е родом от Ливърпул. — Тя зачака реакция на удивление, но Гейбриъл само я гледаше отвисоко. Решена да разклати самообладанието му, тя добави: — Каза, че са израснали заедно и че мистър Ръмбилоу за малко не е увиснал на бесилото!

Гейбриъл се разхождаше, сякаш нямаше никакви грижи на този свят.

— Говорила ли си за това с друг?

— Току-що аз самата разбрах. — Тогава тя разбра какво значи безстрастието в думите му. — Знаел си?

— Да кажем, че… не съм изненадан.

Опитвайки се да запази спокойствие на духа, Мадлин погледна океана и чак после човека, за когото смяташе, че ще… ще спаси гостите на мистър Ръмбилоу от евентуалната беда.

— Трябва да предприемем нещо.

— Ние?

— По всяка вероятност тези мъже са престъпници.

— Те без съмнение са престъпници, а ние няма да предприемаме нищо.

— Не просто престъпници, а убийци. Големия Бил каза, че веднъж се е отървал от труп.

Кимването на Гейбриъл беше толкова спокойно, че беше ясно — той още не разбираше.