Читать «Още един скандал» онлайн - страница 56

Сърцето му подскочи, когато видя радостта й. Искаше да я прегърне, да я повали на неравната, песъчлива земя и да я затисне с тялото си. Искаше бризът да ги гали двамата, както галеше само нея сега.

Засмя се дрезгаво и грубо.

Тамзин нямаше да го разбере, нито пък някоя от жените, които се разхождаха и седяха със слънчобрани, за да предпазят нежната си кожа.

Мъжете обаче щяха да го разберат. Един бърз поглед му подсказа, че не е единственият, който е забелязал блаженството на Мадлин. Ако не внимаваше, тя щеше да открие колко е лесно да се избави от влиянието му в прегръдките на друг мъж. Гейбриъл бързо отиде при нея и пое ръката й.

— Елате, мис Де Лейси — изрече той възможно най-учтиво. — Не възнамерявам да ви изгубя.

Тя го погледна неразбиращо, пренесена в друг свят, застанала в непосредствена близост до самия ръб на вечността.

Той ясно видя момента, в който тя дойде на себе си. Погледът й се изостри, брадичката й се вирна. Тяхното минало, болката и раздорът, завладяха съзнанието й.

— Никога не си ме имал.

— Напротив — нежно отвърна той.

— Не и наистина. Не така, че да забравя другото.

Гейбриъл знаеше, че това е истината. Но нямаше да се провали отново. Той положи ръка на кръста й и я поведе към напред, към Тамзин, която ги гледаше и не криеше учудването си от враждебността помежду им.

— Мис Де Лейси — каза той — трябва да ви предупредя. Той знаеше, че Мадлин застана обратно до Тамзин, просто защото нямаше начин да му откаже, и защото разбираше, че би я поставил на място, в случай, че отново й хрумне да изостане.

— Предупреждение? От вас ли, милорд? — Мадлин се засмя, но той усети нотка на презрение. — За какво ли може да се отнася?

— Намирам, че прислугата на Ръмбилоу съвсем не е толкова безупречна, колкото може да се очаква. Предполагам, че това се дължи на житието му на ерген и съм сигурен, че когато си избере някоя млада дама, този пропуск бързо ще бъде поправен. — Гейбриъл изобщо не си въобразяваше подобно нещо, но усмивката, която отправи към Тамзин, предполагаше безусловно доверие в домакина им.

Нямаше смисъл да вдига тревога сред гостите. Още не.

— Междувременно, мис Де Лейси, предлагам ви да ограничите кръга на флиртовете си до джентълмените на приема.

Най-накрая Мадлин истински се ядоса. Тя бързо скъси разстоянието помежду им и застана пред него. Гърдите й гневно се надигаха и отпускаха. Единственото му желание беше роклята й да е с по-щедро деколте — доста неприлично, но пък нали той беше един арогантен, долен звяр с похотливо-страстни намерения. Намерения, насочени единствено към Мадлин.

Тамзин ускори крачка, за да издържи на темпото им.

— И аз й казах същото — започна тя, но Мадлин грубо я прекъсна:

— Лорд Кемпиън, не мисля, че препоръката на един прословут комарджия е способна да повлияе на избора ми с кого да общувам.