Читать «Още един скандал» онлайн - страница 55

— Херцогиня Магнус до такава степен ли зависи от съветите ти? — Тамзин изглеждаше изумена и ужасена. — Ти ми даде отличен съвет, но да проникнеш във Франция на Наполеон, който е наредил всички английски граждани да бъдат арестувани, ми се струва абсолютна глупост.

— На мен също — съгласи се Гейбриъл. — Но моля ви, бъдете така добра да ми кажете какви основания имаше херцогинята да вярва, че ще пресече вражеската територия без да я арестуват?

Мадлин започна да прилича на едва озаптен вълк: сведена глава, настръхнала кожа, неподвижни ръце.

— Цяла Европа беше вражеска територия. Наполеоновата армия маршируваше и превземаше всеки град по пътя си, а френският флот се приготвяше за битка. Не намирахме безопасно пристанище, сигурен път.

Тамзин сключи ръце за молитва.

— Мадлин, ти и херцогинята сте били толкова храбри.

— По-скоро неразумни — поправи я Гейбриъл.

— Ако сте бил толкова загрижен за нейна светлост, можехте да я последвате. — След тази издайническа забележка Мадлин прехапа устни.

Значи беше забелязала отсъствието му, а? Хубаво. Щом той е изтърпял агонията на неизвестността дали тя е добре, и Мадлин е можела да изтърпи неизвестността ще се появи ли той.

— Имах такива намерения.

— Не си честна, Мадлин. Лорд Кемпиън беше натоварен с организацията на крайбрежната отбрана — защити го Тамзин. — Чувала съм татко да коментира. Лорд Кемпиън е бил натоварен с отбраната на цялото северно крайбрежие, нали така, милорд?

Гейбриъл погледна Тамзин, изненадан от подкрепата на това младо същество. Щом желаеше да се захване с гълченето на Мадлин, значи не беше неопереното голишарче, за което я имаше.

— Точно така. — Всъщност задълженията му въобще не се изчерпваха с това. На яхтата си превозваше шпиони до Франция и смели англичани от Франция, но задачата още не беше приключена и той нямаше право да говори за нея.

Той пренебрегна стреснатия поглед на Мадлин и решителното кимване на Тамзин, и се огледа наоколо. Тук цивилизацията свършваше и, подбудена от морския бриз, земята ставаше дива и неопитомена. Тревата беше по-жилава, дърветата — превити от вятъра. Ботушите му затънаха в пясък и чакъл, после пътят изчезна. Пешеходците се устремиха през дърветата към хълмистите възвишения, покрити с острица. Редицата червени и сини палатки приютяваше масите и столовете, които сега бяха заети от комарджиите и жените им. Част от по-младото поколение се беше настанила на одеяла, постлани на земята, а друга част скиташе по скалите, под които вълните се разбиваха с грохот, а отвъд тях хоризонтът се превръщаше в тънка синя линия и океанът се сливаше с небето.

На Гейбриъл му трябваше минута, за да осъзнае, че Мадлин е изостанала. Той се обърна и я видя да стои съвсем неподвижно. На лицето й беше изписано въодушевление. Очите й танцуваха, докато гледаха реещите се птици — ръцете й леко се повдигнаха, сякаш искаше да полети с тях. Вятърът развя небрежно сресаната й коса, която се подаваше изпод бонето, и залепи практичната зелена рокля за тялото й, очертавайки всяка негова извивка. Блестящите черни кичури се вееха назад и тя беше по-великолепна от голите женски фигури, които красят носовете на някои стари кораби. Мадлин беше на място сред дивата природа, защото беше тъкмо нейно дете.