Читать «Още един скандал» онлайн - страница 54

Брей, детето си го биваше!

— Няма какво да ви прощавам. Херцогинята ме интересува само бегло. Тя наруши думата си да стане моя съпруга, което ми дойде като гръм от ясно небе. Родът й се гордее с това, че винаги е спазвал даденото обещание, и аз се надявам, че тя горко се кае за прекъсването на тази вековна традиция, както и за прекратяването на годежа ни в последния момент.

— И за разбитото ви сърце. — В гласа на Тамзин звучаха равни части удивление и съчувствие.

— Казах ви, че видях херцогинята. Изглеждаше толкова приятна жена. Не съм си представяла, че може да е толкова безчестна и пропаднала.

В сумтенето на Мадлин нямаше нищо деликатно.

— Но мис Де Лейси не е херцогинята и според мен ще е чудесно да научим нещо за пътешествията й. — Той погледна през ококорената Тамзин към единствената жена, която кипваше кръвта му до точка на лудост. — Накъде се отправихте след Англия, мис Де Лейси?

— Турция — грубо се тросна Мадлин.

— Възможно най-далеч. — Одобрението в гласа му нямаше как да не я подразни. — Добра идея.

— Турция надали е на другия край на света.

— Но е в далечните предели на Средиземноморието и не е място за две дами, които пътуват сами. Боя се, че своеволното бягство на херцогинята е поставило и двете ви в опасност. — Тази истина още го караше да се тресе от притеснения.

— Съвсем не. Нейна светлост е много изобретателна и излизането ни от Турция стана под турски ескорт.

Тамзин плесна с ръце:

— Невероятно! Сигурно нейна светлост е впечатлила всички.

Гейбриъл не беше чак толкова лековерен:

— Божичко, какви каша сте забъркали? — Той вдигна ръка. — Не, не ми казвайте. В противен случай ще ме подтикнете към насилие.

Тамзин смутено се изкикоти.

— Лорд Кемпиън, не може да бъде!

Мадлин строго сви устни като добродетелна лицемерка, каквато определено не беше.

— Лорд Кемпиън е човек, склонен към буйни изблици.

— Нямате си представа какви. — Все едно щеше да допусне косъм да падне от главата й!

Разходката беше дълга и две от каретите на Ръмбилоу дойдоха да приберат дамите — и джентълмените — чиито обувки бяха започнали да им убиват. Броят на пешеходците намаля. С наближаването на крайбрежието пътят стана по-изолиран.

— Накъде тръгнахте от Турция? — попита Тамзин.

— Към Италия. — Мадлин затъкна кичур коса в бонето си. — Тоскана беше особено красива. После Гърция. Страшно ми хареса тамошната кухня.

— Подозирам, че не само тамошната. — Преди години Гейбриъл я закачаше по повод на нейния вълчи апетит и готовността й да опита всичко, което не бяга от чинията. Сега той се усмихна при този спомен и при мисълта как Мадлин е направила гастрономическа обиколка на Европа.

— Германската не ми допадна много. Липсват им изтънчените и фини сосове, характерни за южноевропейците. Специално французите… — тя спря виновно.

— Била си във Франция? — Уж благият му вид не скриваше гнева му.

— Само за кратко. — Мадлин избягваше да го погледне в очите. Реших, че можем да се доберем до Марсилия, а оттам да се приберем вкъщи.