Читать «Още един скандал» онлайн - страница 53

После видя изражението на Мадлин. Тя също изобщо не си бе представяла, че той ще стане обект на кокетирането на младата госпожица и беше ясно, че този неочакван развой съвсем не й харесваше. Достатъчна причина да насърчи авансите не лейди Тамзин.

— Ще се радвам да ми правите компания, лейди Тамзин. — Гейбриъл се поклони, и след осезаема пауза добави: — И вие също, мис Де Лейси.

Мадлин му се усмихна със здраво стиснати устни.

Добре. Нека разбере как се е чувствал толкова време. Той изчака лейди Тамзин да поеме дясната му ръка. Както и очакваше, Мадлин застана зад нея.

— Но моля ви, мис Де Лейси — бързо я атакува той. — Елате до мен. Откривам, че е изнервящо да вървите по следата ми като някой копой.

— Да, Мадлин, ела — присъедини се Тамзин.

Тъй като Мадлин се канеше да откаже, Гейбриъл я хвана за лакътя и я заведе до Тамзин.

— Моля ви, мис Де Лейси. Не се свенете.

Свенливостта беше последното нещо, в което човек можеше да обвини Мадлин, и тя го удостои с презрителен поглед, докато заставаше до Тамзин.

— Колко весело ще си прекараме, докато стигнем до скалите — възкликна Тамзин, без да усеща подводните течения. — Мадлин, ти би могла да ни разкажеш за приключенията, които сте преживели с херцогинята в чужбина.

— Много весело ще си прекараме, наистина — каза Гейбриъл с прекален ентусиазъм. — Нейна светлост няма уши чак дотук. Можете да ни угостите с разкази за своеволията й.

Ръката на Мадлин се вдигна в юмрук. Гейбриъл не се съмняваше, че ако бяха насаме, тя щеше да го халоса.

Дявол да го вземе, толкова хубаво беше, че отново вижда Мадлин… че отново се чувства жив. Когато тя го заряза, всичко му опротивя с изключение на грижата за именията и отечеството — а брат му плати цената за това. Джери умря, а сърцето на Гейбриъл изстина. Не изпитваше нищо: нито удоволствие, нито щастие, нито гняв, нито болка. Душата му се превърна в пустиня, в която нямаше място за любов и за дълг. Той остана сам както никой друг.

Сега живееше с всеки удар на сърцето, с всяко вдишване. Не желаеше нищо повече от това да се съсредоточи изцяло върху преследването на Мадлин. Работата с Ръмбилоу обаче имаше предимство. Но когато всичко свърши, зарече се той, Мадлин ще преброи оставащите й дни свобода на пръстите на едната си ръка.

Гейбриъл погледна Ръмбилоу, който се движеше сред гостите. Толкова много гости. Този прием му харесваше все по-малко и по-малко. Снощи Макалистър опита да проникне във вдовишката къща, но откри само, че не можеш да седнеш удобно, когато задникът ти е пълен със сачми.

Довечера Гейбриъл щеше да проведе собствено разследване.

Междувременно Мадлин щеше да го позабавлява.

— Нейна светлост е въплъщение на добротата. — Юмрукът й се отпусна.

— Да, сър, намерих я за чудесна, когато се запознахме в хана. Изглеждаше почти свенлива и много изтънчена, което ме изпълни с надеждата, че някой ден и аз ще бъда безупречна светска дама. — Тамзин притисна ръка към устата си, а очите й се отвориха широко. — О, милорд, забравих! Споменахте, че сте били сгодени и сигурно всичко, свързано с нея, ви изпълва с болка. Моля ви, простете ми.