Читать «Още един скандал» онлайн - страница 48

Много добре помнеше как я беше зяпнал, а днес го беше хванала да наблюдава гостите с преценяващия поглед на джебчия. Въобще не се съмняваше, че престъпните практики са част от недалечното му минало.

— Хей, к’во виждате, мис? — засмя се той и вонята на джин я удари право в носа.

За малко да му нареди да се пръждосва, но когато огледа дългата редица гости, видя, че си няма подкрепление. Виждаше как Тамзин оживено флиртува с някакъв младеж. Виждаше как Гейбриъл крачи в обичайната си поза — с ръце зад гърба и слуша мистър Пейборн, който му говори нещо. Далеч напред виждаше как златната коса на мистър Ръмбилоу блести на слънцето.

Но никой не беше наблизо. Нямаше кой да я спаси. В интерес на истината мъжът не представляваше реална опасност, а Мадлин де Лейси се гордееше, че е жена, която умее да де възползва от възможностите, а това си беше чиста проба възможност. Грубиянинът беше леко пийнал. Ходеше стабилно. Не заваляше думите. Но може би алкохолът беше притъпил сетивата му. Може би, ако го разпиташе с нужната доза финес, щеше да научи нещо за произхода и плановете на мистър Ръмбилоу.

— Ако желаеш, можеш да вървиш до мен — позволи му тя. Грубиянинът цял се ухили и разкри, че му липсва преден зъб.

— Мале, к’ви сме важни, а? Принцеса ли си, ма, к’ва ли си? Ама отива ти. Затуй те избрах сред другите момичета.

Мадлин предполагаше, че трябва да се чувства поласкана.

— Благодаря. На момичетата като мен не им излиза всеки ден късметът с мъжаги като теб. — Меко казано. — Откъде знаеш името ми?

— Поразпитах. Некои пичове вече ти беха взели мерника, ама им подвих опашките. — Дългото му черно палто плющеше и разкриваше бричове, напъхани в дългите до коленете ботуши и мръсна синя риза.

— Разбирам. — Мадлин нямаше търпение да разкаже на Елинор какво е пропуснала.

— Днеска и бездруго трябва да ходя. Следя ей оня там. — Човекът на мистър Ръмбилоу посочи Гейбриъл.

— И защо? — стресна се Мадлин.

— Загадка е тоя тип. Подозираме го. — Грубиянинът кимна, сякаш притежаваше магически трактат.

— Защо? — настоя Мадлин.

— Не млъкваш, а? — Ноздрите на покрития му с червени венички нос се издуха и той я изгледа гадно. — Да не го харесваш, ма? Не е той лъжица за устата ти. Ше ти се напъха в горещата фурна, а като свърши, ше те изхвърли кат мръсно коте. Сички благородници са такива.

Очевидно трябваше да престане да задава въпроси за Гейбриъл и да се поинтересува от вървящия до нея мъж. Но как се разговаря с такива като него?

Тъп въпрос. Както се разговаря с мъжете от елита: с доста щедра доза ласкателство.

— Как се казваш?

Той пъхна палец в гайката на колана си и издърпа панталона си нагоре, размърда вежди като гъсеници и отвърна с преправен глас:

— Големия Бил.

Трябваха й няколко секунди, за да схване смисъла на жестикулациите му, но това обясняваше дръзката му увереност.

— Добре, Големи Бил… а имаш ли си фамилия? Второ име? — добави тя, когато той озадачено набърчи чело. — Името, което е на баща ти?

— Баща ми не са е веснал да ми остави име.