Читать «Още един скандал» онлайн - страница 50

За да му помогне, трябваше да изкопчи колкото се може повече информация от Големия Бил.

Въпреки всичко не можа да не изпита известна наслада при мисълта, че ще може да натрие носа на Гейбриъл, като му изтъкне глупостта да повери доверието си и десет хиляди лири в ръцете на един толкова сенчест субект.

— Големи Бил, по всичко личи, че си изключително находчив човек.

Големия Бил се ухили от ухо до ухо.

— Къде си се научила да говориш така?

— Как така?

— Като че ли си по-велика и от най-великата херцогиня. — Погледът му беше изпълнен с нескрито възхищение.

— Надменността е наша семейна черта. — Мадлин не му даде време да се опомни. — Мистър Ръмбилоу често ли организира игри като тази? Игри с толкова високи залози?

— Бива си го по високите залози, но този тук е най-големият. Ще задигне всичко, ще видиш. Години е усъвършенствал тоя план.

Кожата й настръхна.

— Тоя план?

— Аха, ще има кинти, когато всичко свърши. — Той изщрака с тирантите си. — След няколко дни ще мога да си купя луксозна кифла като теб.

Мадлин със сигурност можеше да твърди, че никога досега не е била описвана като „луксозна кифла“. Не знаеше дали да смее или да плаче. Знаеше, че трябва да стъпче претенциите му, но той беше ценен източник на информация, информация, която можеше да спаси нечие богатство.

Нечий живот.

— Значи мистър Ръмбилоу ще спечели Играта? Но това е игра на шанса.

Големия Бил се смя силно и продължително.

— Само да ти кажа, че не сме оставили нищичко на шанса. Нищичко.

Мадлин затаи дъх.

— Не и след онзи път в Скофийлд, когато остана труп, не че не се оправих с него, но Ръмбилоу каза, че това скапало нещата.

Труп. Да не би Големия Бил да й признаваше, че е убил някого? Мадлин погледна оцапаните му пръсти, широките му устни, мазната му коса и разбра, че е извън силите й да контролира този човек. Все едно дали й харесваше или не, време беше за отстъпление.

С облекчение Мадлин видя, че мистър Ръмбилоу се е освободил от младите дами и маха настоятелно с ръка.

— Струва ми се, че мистър Ръмбилоу изисква вниманието ти.

— К’во ли пък иска сега? — Големия Бил изплю всичкия тютюн, измъкна шише от джоба си и отпи голяма глътка. — Изглежда като да е глътнал горещ ръжен.

— Бас държа, че е разтревожен заради твоето бръщолевене — и заради пиенето ти.

Големия Бил предложи шишето на Мадлин. Тя отказа и потръпна от отвращение. Не можа да му се усмихне. Не и след онзи коментар за трупа.

— Беше ми приятно да си побъбрим — побърза да каже тя.

Големия Бил сграбчи ръката й.

— Значи ще се видим довечера като свършиш с господарката ти?

От тази дързост по кожата й пролазиха тръпки.

— Не.

— Бойка си. Това ми харесва. Внимавай. — Той я бутна извън пътя.

Каретите с кошниците храна и гостите, които ги мързеше да ходят пеша, изтрополяха покрай тях.

— О-о-о, господарката ти ше те утрепе с поглед. Май по-добре да си вървя преди да си загазила.

— Май така е най-добре. — Не че Мадлин не можеше да се оправи с лейди Табард, когато му дойдеше времето, но времето още не бе дошло.