Читать «Още един скандал» онлайн - страница 46

От множеството гости се разнесе всеобща въздишка. Херцогиня Магнус се изправи като на нокти на стола си и всякаква илюзия за покорство изчезна от лицето й.

— Следователно ако гостенинът не се появи в точния час, обявявам, че неговият залог ще бъде разигран на предварителен кръг. — Залата се оживи от възбудения шепот, който последва при тази новина, но Ръмбилоу вдигна пръст: — Залогът му не е десет хиляди лири. Всъщност заложеният предмет струва много повече. Действителната му оценка е над тринайсет хиляди лири.

Жените шумно си поеха дъх. Мъжете алчно заоблизваха устни.

— Дано неизвестният комарджия да не се вести изобщо — извика лорд Табард.

— Недостойна мисъл… но да. — Ръмбилоу приглади мустака си. — Ако ми позволите да изкажа мнение… дамите ще са най-доволни от предмета.

— Моля ви, мистър Ръмбилоу, стига сте ни мъчили! Кажете ни какво е това — втората мадмоазел Вавасьор изпърха с дългите си мигли.

— Не бива.

Момичетата издигнаха гласове в разочарован хор. Ръмбилоу вдигна ръце.

— Добре, добре! Прелестите на дамите ме убедиха. — Той се поколеба, за да ескалира напрежението. — Това е тиара. — С крайчеца на окото си Ръмбилоу видя как лейди Магнус подскочи. Тиарата определено я вълнуваше. — Тиара ли? Не се изразих правилно. Това е стара корона, корона с необикновена красота. Докато я носи, всяка жена се чувства кралица.

— Ох, тате! — Мис Пейборн сключи ръце пред гърдите си. — Нали ще ми я спечелиш?

— Разбира се, малката ми. — Мистър Пейборн се усмихна на обичната си дъщеря и я увери, че за нея ще извърши подвиг, който не му беше по силите.

— Не мисля така — решително се произнесе лорд Ачард. — Ще я спечеля за моите дъщери.

Двете свенливки сведоха глави една към друга и се изкикотиха.

— Стига. Стига! — Ръмбилоу се засмя звънко, сякаш беше очарован тези прояви на родителска обич. — Всъщност отдадеността на тези мъже на семействата им го беше подтикнала да избере точно тях. В точните ръце любовта можеше да се окаже оръжие. — Тук съм поканил най-добрите комарджии в целия свят, но само един от вас може да спечели короната — и то ако собственикът не се покаже навреме. И само един от вас ще спечели цяло състояние.

— Короната, казвате, е вече тук — обади се Кемпиън. — Къде и как я охранявате?

Интересно. Защо му беше да знае това? И каква игра играеше, щом не криеше интереса си от Ръмбилоу?

Но ако Кемпиън искаше да открадне короната, трябваше да бъде насърчен в тази насока. Това щеше да се прибави към вълнението на приема и да обърка нещата.

— Короната вече е в сейфа на вдовишката къща. Гарантирам, че това бижу се намира в пълна безопасност. Хората ми патрулират непрекъснато.

Кемпиън даже не мигна. Не каза нищо повече.

Какво търсеше тук? Някакъв скрит мотив ли го водеше? Погледът на Ръмбилоу се плъзна към лейди Магнус. Свързан с нея?

Кемпиън трябваше да бъде наблюдаван непрекъснато. Ръмбилоу най-внимателно щеше да се погрижи за това.

9

Сега Мадлин осъзна, че планът й е бил прекалено елементарен. Вятърът вееше и галеше тревата, докато тя вървеше към морските скали по горския път. Слънцето грееше. А тя размишляваше върху трудностите, усложнили живота й. Когато съставяше план как да спре баща си, не беше взела предвид много неизвестни: стълпотворението от гости на приема, програмата на мистър Ръмбилоу… непредсказуемостта на лорд Магнус.