Читать «Още един скандал» онлайн - страница 47

Защо още го нямаше? Толкова лесно ли щеше да загуби тиарата?

Винаги ли ще трябва да оправя кашите на баща си?

Аристократите водеха шествието и Мадлин беше почти радостна да бъде сред прислужниците и компаньонките. Това й позволяваше да зяпа сърдито Гейбриъл колкото си ще. Гейбриъл, който крачеше сред гостите и говореше с всички, но не спираше при никого. Носеше широка боброва шапка, зелен костюм с черен кант и бастун с голяма златна дръжка. Изглеждаше безразличен към праха, покрил лъснатите му ботуши… безразличен към нея. Тази сутрин не я бе удостоил с нито един поглед. И слава богу.

Мадлин вървеше сама без да се присъединява към някоя компания.

Дори след предателството му, тя продължаваше да смята Гейбриъл за интелигентен. Сега знаеше, че с лека ръка беше връчил десет хиляди лири за съхранение на някаква съмнителна персона. Ама че глупак.

Пукаше й единствено защото пропускът му показваше пропуск в прочутия й здрав разум.

Пропуск, допуснат вчера с визитата й в спалнята му. За няколко минути Гейбриъл беше заличил решимостта й да се изправи срещу него, въоръжена с достойнство и трезв разсъдък. Цялото й предишно негодувание се пробуди под острия му като камшик език и работата стана мътна и дълбока. Трепереше при мисълта за онова, което щеше да се случи ако Макалистър не беше пристигнал навреме. Беше излязла от онази спалня, решена никога да не допуска Кемпиън близо до себе си… докато няколко часа по-късно не чу думите на мистър Ръмбилоу.

Тиарата. Трябваше да си върне кралската тиара. Защо, ах, защо беше повярвала на баща си, че не я е заложил?

Как беше възможно Магнус да изпрати безценната тиара, семеен завет, подарък от Елизабет Първа като залог за някаква си игра на пикет без да има гаранция за почтеността на домакина си? Голото доверие изглежда беше взело ума на всички тези комарджии.

А тя защо не се беше уверила със собствените си очи, че тиарата е в семейния сейф, защо не я беше прибрала и скрила? Ако баща й не веснеше утре до обяд, щеше да поиска — не, помоли — Гейбриъл да я спечели за нея.

Досега не беше искала да се отклони от дълга си с цялото си сърце.

— Мис Де Лейси! Мис, чакайте.

Тя се обърна и видя грубиянина, който вчера я зяпаше, докато разтоварваше багажа. Той се изравни с нея.

Удивена и поизнервена от вниманието му, тя попита:

— Да? Какво има?

— Нищо няма, мис, просто помислих, че двамцата можем да си походим заедно, какво ще кажеш? — Широките му устни се извиха нагоре, а около сините му очи се образуваха бръчици. Явно хулиганът се мъчеше да го докара на очарователна усмивка.

Зъбите му бяха оцветени в кафяво и пред очите й мъжът изстреля струйка тютюн в крайпътната трева. Отвратената Мадлин се зачуди това ли е представата му за добри маниери: плюй по подчинените си, не плюй по дамите.