Читать «Още един скандал» онлайн - страница 45

Кристина Дод

Нови охкания и ахкания.

— Бал във великолепната синя зала на Шалис Хол. Още не смея да ви я покажа, но обещавам, че украсата й ще бъде възхитителна. Как ли ще дочакам да видя красивите ни дами в най-блестящите им тоалети!

Лорд Дарнел повдигна монокъла си и огледа младите госпожици с леко преувеличен, неискрен интерес.

Значи не искаше никой да узнае за предпочитанията му. Твърде късно. Ръмбилоу ги беше узнал.

— В други ден ще се приготвим — Ръмбилоу направи величествен жест — за Играта на века.

Разразиха се аплодисменти.

— Играта ще започне в девет часа вечерта във вдовишката къща, която не е далеч от Шалис Хол. Тези от вас, които са настанени в Южното крило, могат да я видят през прозорците си. За тези, които ще се нуждаят от почивка, има приготвени спални.

— Пу не съм аз! — провикна се мистър Дарнел. — Веднъж играх три дни без прекъсване!

— Не всеки е издръжлив колкото вас, мистър Дарнел. Разбира се, непрекъснато ще има подкрепления. Играе се до излъчването на победител. Очакванията ми са това да отнеме повече от ден, така че — Ръмбилоу отново описа кръг с ръка и всички се приведоха напред — докато играем, наех карети, които да отведат семействата в Кринкъл Даунс. Градчето е чудато и разполага с доста красива църква, както и чайна, в която поднасят най-вкусните сладкиши, които съм имал удоволствието да опитам. В действителност кейковете на чайна „Двама другари“ ме убедиха да наема Шалис Хол за празненството ни!

Дамите кимнаха, особено пълната лейди Табард, която се хранеше с повече апетит, отколкото беше прилично.

Ръмбилоу се постара да изглежда като палав хлапак.

— Не е прилично, но си го признавам: надявам се да спечеля.

Всички се засмяха, а мосю Вавасьор му се закани с пръст:

— Non, non, не е възпитано един домакин да таи подобен копнеж!

— Човек трябва да е луд — или лъжец — ако не иска да спечели сто хиляди лири стерлинги. — Ръмбилоу видя как играчите вкупом си поеха дъх, очите им светнаха, а пръстите им зашаваха. Да, правилно постъпваше като отлагаше играта за в други ден и подклаждаше напрежението. Те така щяха да се концентрират върху пикета, че Ръмбилоу можеше да задигне дрехите от гърба им без да усетят. — Онези от вас, които са тук, могат да задържат залога си най-късно в други ден до обяд. Тогава ще можете лично да депозирате парите в сейфа във вдовишката къща, където залогът ви ще остане до края на играта.

Кемпиън кръстоса крака и направи отегчена физиономия. Ръмбилоу знаеше как да събуди интереса му.

— Все още липсва един играч. Както всички вие знаете, съгласно правилата ако има вероятност да закъснеете, може да запазите мястото си като изпратите залога предварително и въпросният джентълмен е направил точно това. Но играта започва след два дни считано от този час — той посочи високо окачения часовник — а ако джентълменът не пристигне до обяд на уречения ден и всички други са депозирали десет хиляди лири, той губи залога си.