Читать «Още един скандал» онлайн - страница 44

А прислужник в белгийски балнеоложки център беше само една от многото роли, които Ръмбилоу беше играл навремето. Беше открил, че след сполучливо извършеното престъпление винаги е добре да влезеш в някаква сервилна роля, защото големите богаташи не се интересуваха от прислугата с безгрижие, граничещо с безразсъдство. Често престъпниците живееха под носовете им.

Което наведе вниманието на Ръмбилоу към лорд Кемпиън.

Кемпиън се подпираше с лакът на камината, гледаше огнените пламъци, отпиваше бренди и изглеждаше като човек, който не дава пукната пара, че бившата му изгора седи на няма и двайсет крачки от него.

Ръмбилоу го изгледа с присвити очи. Отначало, когато научи, че Кемпиън е приел поканата му, ликуваше. За последните четири години никой не беше успял да съблазни с игра усамотилия се легендарен комарджия, а присъствието му гарантираше, че всички останали ще приемат поканите си, за да го видят. Сега Кемпиън беше тук, залогът му от десет хиляди лири беше преброен и заключен в сейфа, а Ръмбилоу не можеше да се отърси от неприятното усещане, че е пропуснал нещо.

Кемпиън беше проучен щателно, както и всички присъстващи тук. Графът нямаше семейство. По-малкият му полубрат беше загинал при Трафалгар. Годеницата херцогиня му беше била шута. Сега той живееше сам в имението си и умножаваше богатството си.

Планът на Ръмбилоу беше дал плод. Беше се подсигурил където трябва. Когато цялата тази работа приключи, щеше да вземе кораба за Франция и да се представи на Бонапарт с няколко тайни от първостепенна важност, които беше успял да измъкне през битието си на секретар в Хоум Офис. Хубаво беше да имаш безброй умения и таланти, умения, които щяха да му осигурят убежище и много почести.

Часовникът отброи девет удара. Ръмбилоу се изправи и плесна с ръце:

— Моля за внимание!

Всички незабавно утихнаха и се обърнаха с лице към него. Израженията им бяха пълни с очакване. Тези аристократи го третираха като един от тях, а това беше същински триумф за човек, роден в калните бедняшки квартали на Ливърпул.

— Бих желал да ви осведомя как ще протича нашата провинциална веселба. — Той огледа гостната и кратко спря вниманието си на всяка от девойките, умишлено създавайки илюзията за интерес, чийто истински обект — тази мисъл ласкаеше Ръмбилоу — дамите пламенно щяха да дискутират. — Утрешната закуска ще бъде сервирана в трапезарията. Съветвам ви да приключите с нея преди единайсет, защото не бихте искали да пропуснете излета ни. Утре следобед ще има игри и дребни забавления… на скалите с изглед към морето! — Той направи пауза и обра възхитените охкания и ахкания. — Ще играем тенис и крикет. Готвачът ми още отсега е започнал да приготвя същинско пиршество, което ще бъде натоварено в кошници и сервирано под палатките, които ще разпънем. Аз самият ще се придвижа пеша до мястото на събитието. Каня ви да се присъедините към мен, но за привържениците на конските впрягове има карети. Обещавам празничният следобед да бъде последван от… бал утре вечер!