Читать «Още един скандал» онлайн - страница 43

Маркиз Марджърисън и властната му съпруга наблюдаваха с умиление как техния единствен син и наследник, лорд Хърт, отегчаваше до смърт една от мадмоазелите Вавасьор с приказките си за коне.

Презрителният поглед на Ръмбилоу се спря на костюма на Хърт. Един млад мъж с непрекъснато нарастваща талия не трябваше да носи сребристо сако, срязано в кръста и с подплънки на раменете. Цялата фамилия Марджърисън се състоеше от глупци и досадници, но в това отношение лорд Хърт беше ненадминат.

Бърнард, най-големият син на барон Уитард, не даваше пет пари за женските хитрини на мис Дженифър Пейборн, единственото дете на Фред Пейборн, търговец, прочут с лошите си картоиграчески умения и способността си за нула време да възстановява загубите си на игралната маса чрез въглищарския си бизнес. Мистър Пейборн вадеше ужасен късмет с картите, но станеше ли въпрос за правене на пари, докосването му беше златно, като на цар Мидас, и тъй като силно обичаше единствената си щерка…

Щеше да й купи Бърнард, ако тя пожелаеше.

Щеше да откупи живота й, когато се наложеше.

Що се отнася до Ръмбилоу, мистър и мисис Грийн бяха симпатични глупаци, които не ставаха за нищо освен да правят дъщери и да се усмихват на празното пространство. И да играят комар. Този път мистър Грийн беше единственият играч — на Ръмбилоу не му трябваха романтични отклонения на игралната маса, затова беше поканил само мъже — но мисис Грийн беше прочута с това, че неколкократно е залагала цяло имение на една карта.

По-младите хора разговаряха и флиртуваха, правейки всичко възможно да си хванат богат и титулуван спътник в живота сред равните им. По-възрастните дами, майки и матрони, седяха заедно с чаша чай в ръка, зорко следяха сполуките и несполуките на потомството си, и обсъждаха изгледите му за щастливо бъдеще.

Лорд Табард беше пристигнал по време на вечеря и сега неговата вулгарна жена му изнасяше тиради за неблагодарността на дъщеря му. Изглежда безцветната блондинка лейди Тамзин Чарлфорд не желаеше да се увеси на врата на Ръмбилоу, което беше съкровеното желание на вулгарното мамче. Погледът му се спря на момичето. Ако искаше можеше да я отвлече по време на бягството си — но той нямаше подобно желание. Усмихна се. Не и когато бъдещата херцогиня Магнус беше на разположение.

Ах, да, нейна светлост Мадлин де Лейси седеше в ъгъла, облечена в някаква проста рокля и полагаше сериозни усилия да изглежда покорна, тиха… идеалната компаньонка. Беше рядко забавление да гледа мъчителните й опити да влезе в ролята. Още по-голямо удоволствие щеше да му достави да я манипулира както му харесва. Чудно, защо беше тук. Някаква пакост ли беше замислила? Или беше по петите на лорд Кемпиън, първата й любов? Сама беше прецакала шансовете си с него. Ръмбилоу с наслада щеше да разбере какво търси тя тук. Въобще не се тревожеше, че тя може да го познае. Откъде-накъде? Потомствените английски херцогини не обръщат внимание на прислугата в някакъв си белгийски балнеоложки център.