Читать «Още един скандал» онлайн - страница 42

Последното уверение най-сетне даде резултат. Лейди Табард се отдръпна, огледа роклята от глава до пети и изсумтя.

— Да. Да. Виждам какво имаш предвид. Доста е шик.

— Нали? — Тамзин колебливо се усмихна на мащехата си.

Лейди Табард вдигна вежди, устните й потръпнаха и за момент сякаш отговориха на кратката усмивка. После обаче веждите й се свъсиха и тя строго смъмри завареницата си:

— Не се възгордявай, млада госпожице. Въвеждането на нова мода сред елита е доста сериозна отговорност за пеленаче като теб.

— Да, госпожо — отвърна Тамзин с нужната доза смирение.

Лейди Табард огледа костюма на Мадлин, вечерна рокля от толкова наситено зелен плат, че изглеждаше почти черна. Единствената й украса се състоеше от зелен ширит около скромното деколте. Когато Мадлин се скара на Елинор, че си е ушила подобно нещо, отговорът беше, че това е дреха подходяща за компаньонка на благородна дама.

Очевидно лейди Табард беше на същото мнение, защото кимна одобрително.

— Това е друга работа. Напълно приемливо. Струва ми се, мис Де Лейси, че ако научите къде ви е мястото, и се обличате по съответния начин, ще останете с лейди Тамзин много, много дълго.

Никаква земна сила не бе в състояние да задържи Мадлин по-дълго от необходимото, за да намери баща си и да го убеди да се прибере вкъщи. Не и след волностите, които си позволи с Гейбриъл в спалнята му.

За нещастие щеше да го види тази вечер. Дано баща й да дойде час по-скоро.

Но нищо в смирената поза не издаваше урагана, който бушуваше в нея.

— Благодаря ви за щедростта, лейди Табард.

— Няма защо. — Лейди Табард взе ветрилото си. — Да слизаме на вечеря.

Ръмбилоу, както се наричаше сега, изпитваше почти осезаема сладост, докато оглеждаше гостната. Свещите осветяваха огромното удобно помещение. Тук бяха събрани деветима мъже, които бяха толкова запалени по комара, че не виждаха опасността, грозяща семействата им. По нареждане на Ръмбилоу тези мъже водеха на „веселба в провинцията“ жените си и децата си на възраст за женене.

Ръмбилоу не спираше да се удивлява от лековерието на богатите.

Възрастният лорд Ачард седеше на фотьойл, подпираше отеклите си от подаграта крака на отоманката и здраво стискаше бастуна в артритните си пръсти. Със стария си познайник, лорд Хейзълтайн, горещо обсъждаха играта на вист, която се бе състояла преди трийсет години в Хемптън Корт. Наследникът на Хейзълтайн, пъпчив и недружелюбен седемнайсетгодишен юноша, ги слушаше внимателно.

Двете дъщери на лорд и лейди Ачард се скатаваха до стената и гледаха с големи, гладни очи как красивият и елегантен мистър Дарнел разговаря с най-възрастната мадмоазел Вавасьор. Очевидно госпожиците Ачард развиваха увлечение по младия лорд, увлечение, предварително обречено на неуспех, защото мистър Дарнел се интересуваше само от хазарт — и от драгоценния си камериер, Норгроув. Дарнел беше лудо влюбен в Норгроув, което щеше да предизвика скандал, ако някой узнаеше за това. Засега този факт беше известен само на Ръмбилоу, чиято работа беше да знае чуждите тайни.