Читать «Още един скандал» онлайн - страница 40

Макалистър се отдръпна и го изгледа скептично.

— Какво искаш от момата?

— Възмездие. Възмездие за претърпяното унижение. Възмездие за годините, в които тя трябваше да е до мен. — Мадлин отново щеше да бъде негова. Щеше да му се отдаде без остатък, а когато това станеше… Той бръкна в чантата си и извади дамска ръкавица, пожълтяла от времето и протрита от постоянното разнасяне.

Макалистър също я погледна, позна на кого е и добре схвана символичното й значение.

— Брат ти…

— Наистина ли вярваш, че няма да отмъстя за смъртта на Джери?

— Не — задави се Макалистър.

— Не. Ще си отмъстя на Ръмбилоу. Но освен това ще накарам Мадлин прескъпо да си плати. — С усмивка, която не вещаеше нищо добро за нея, Гейбриъл добави: — Тя ще внесе сладост в живота ми.

8

Мадлин гордо сключи ръце, докато оглеждаше творението си.

Светлината блещукаше по синьозелената рокля на Тамзин, придавайки на тъканта пищност, мекота и цвят, надминати само от искрящата сребърна кордела, промушена под подгъва и под деколтето, която повдигаше и събираше полата точно над коляното. Мадлин беше пришила сребърната фльонга над най-съсипаното място, а в центъра й беше прикрепила искрящо червена роза. Под роклята Тамзин носеше най-хубавата си, украсена с парчета бял сатен и дантела ленена фуста, която беше толкова тънка, че при всяко движение бледата кожа прозираше под нея.

— Какво мислиш? — Тамзин се втренчи в огледалото и загрижено докосна корделата.

— За роклята ли? Перфектна е. Толкова е различна, че никой няма да се досети, че това е спешна поправка. Въздействието й е неуловимо… повечето момичета ще носят прозрачни рокли или ще са намокрили полите си. С твоята хубост и това коляно, което ту се показва, ту не, ще ги сложиш в малкото си джобче.

— Наистина ли? — Тамзин грейна. — Така ли мислиш?

— Никога не греша, когато предричам светски успех, а теб те чака триумф. — Мадлин се надяваше, че говори истината. Нужно й беше нещо, което да я отвлече от задаващото се бедствие. Бедствие на име Гейбриъл.

Тамзин сама си беше направила прическа и сега отмяташе глава, а русите къдрици танцуваха около пухкавите й страни.

— Но… — започна тя.

За Мадлин лицето на момичето беше отворена книга.

— Но какво ще стане с истинския ти любим? Честно ли е да излезеш и да се забавляваш, когато него го няма?

Тамзин се обърна и сграбчи ръцете й.

— Знаех си, че ще разбереш какво изпитвам. Надарена си с проницателност.

Да, Мадлин беше надарена с проницателност — за жена, която очевидно беше луда. Смахната. След четиригодишно изгнание и какви ли не перипетии беше паднала в право в капана, от който беше избягала, и то без никакъв протест. Смяташе, че ще успее да види Гейбриъл, да разговаря с Гейбриъл, да се държи с Гейбриъл почтително и резервирано. В крайна сметка имаше четири години да се дистанцира от онази безумна страст, от онова любовно изобилие. А вместо това… вместо това му беше позволила да я докосне.

Какво би могла да посъветва Тамзин? Да бяга от любовта като дявол от тамян? Не оставяй любовта да те сграбчи в ноктите си, иначе те чака вечна мъка?