Читать «Още един скандал» онлайн - страница 38

Затова я чакаше. Да й сподели триумфа си. Да й оправи смачканата перушина — защото фасонът и щеше да е смачкан. За времето, през което я опозна и се влюби в нея, той оцени характера й. Тя живееше, за да командва другите като на парад. Този развой на събитията нямаше да й хареса.

Но пръстенът беше на ръката й, обявлението за годежа им беше излязло в Таймс, а датата беше насрочена. След три седмици щеше да е негова. Макар и не достатъчно скоро, но щеше да бъде негова.

Когато пристигна, тя се понесе с величието и красотата на египетска кралица. Носеше великолепна рокля от розова коприна, която обгръщаше тялото й като любовник. Черната й коса беше вдигната на висок кок, от който стърчаха няколко големи розови пера. Брадичката й беше вирната прекалено дръзко, раменете й бяха изправени като на войник, пристъпваше с бавни, големи крачки… и май залиташе.

Той се отдели от стената. Знаеше. Тя вече знаеше. Вреше и кипеше от яд. Не беше очаквал това.

Отначало тя не го видя и той впери поглед в нея. Името на вечната игра беше „А сега Мадлин ще ме погледне“.

Резултатът не закъсня. Сложната й прическа описа четвърт кръг и тя го открои на фона на стената. Втренчи се в него без помен от усмивка. После се обърна и каза нещо на Елинор. Горката малка Елинор, която се опита да удържи братовчедка си, полагайки ръка на рамото й. Мадлин се отърси от допира и закрачи към Гейбриъл.

Гневът на Гейбриъл също пламна. Той се приготви за битка — но си правеше сметка, че тази битка ще се състои в някоя празна гостна или в сумрачните градини. Изобщо не си беше представял, че Мадлин ще започне сражението в балната зала пред очите на всички с плесница по лицето му и ще го приключи с разваления им годеж.

При спомена за онази сцена в гърдите му се надигна студен, чист, ободряващ гняв и Гейбриъл изрече гласно:

— С нея също имам сметки за уреждане.

— Едно по едно. — Макалистър му подаде надипленото колосано шалче.

Гейбриъл го пое безмълвно и го оформи на възел, наречен „водопад“. Първия път не успя. Опита с друго шалче. Упорстваше — в завързването на шалчето, в отмъщението. Ще си отмъсти на Ръмбилоу. И на Мадлин.

— Разбра ли къде ще се състои играта?

— Във вдовишката къща, която е отделена от централната сграда.

Логично. Каквото и да беше замислил Ръмбилоу, жертвите му трябваше да са безпомощни. Най-сетне доволен от възела, Гейбриъл разгледа шалчето си в огледалото.

— Довечера ще отидеш и ще я инспектираш.

— Ще опитам, но те предупреждавам — Ръмбилоу има цяла армия наемници, които патрулират наоколо. Един поглед през прозореца и за малко да ме докопат.

Гейбриъл сви рамене, облечени в тъмносиня жилетка, обточена със златен кант, и попита: