Читать «Още един скандал» онлайн - страница 39

— Готви се за неприятности, а?

— Или ги създава. — Макалистър помогна на господаря си с обличането на излятото по тялото сако. — Просто съм любопитен: защо попита тая фръцла дали познава Ръмбилоу?

— Готов съм да се закълна се, че той я познава.

— Но го отрича? Още палячовщини. Нищо добро не ни чака. — Макалистър размисли. — Прилича на братовчедка си. Може би той познава другата Де Лейси.

— Мади се прави на братовчедка си. — Гейбриъл се наслади докрай на ужаса, изписан по лицето на верния му слуга. — И се преструва, че е компаньонка на лейди Тамзин, за да спре баща си от участие в играта.

— Нищичко не вдявам.

— Всъщност е доста логично. Лорд Магнус вече я е съсипал с облога си срещу Найт. Сега Мадлин е убедена, че той ще се опита да й се реваншира с друга игра на хазарт, а баща й зависи от късмета си, не от превъзходните си картоиграчески си умения.

— Тогава да пристигне като херцогиня и да му каже… — Дори войнственият Макалистър разбра затруднението й.

— Ако пристигне като себе си, ще стане обект на публично внимание, а ако каже на баща си да не участва в играта, гордостта ще го задължи да остане. В края на краищата не иска да му лепнат етикета „под чехъл“. — Никой мъж не желае това, особено баща, който най-безцеремонно е проиграл ръката на дъщеря си. Отстъпка пред искането й би могло да се изтълкува като немощ — сякаш зависимостта му от хазарта не е признак на слабост.

Гейбриъл мразеше безумната й привързаност към този човек. Много пъти беше виждал резултатите от нея. Лорд Магнус обещаваше да я навести, събуждаше надеждите й, а после не се вестяваше, дори не си правеше труда да се извини. Обещаеше ли да се погрижи за някаква работа, свързана с именията, последващото разочарование беше неминуемо.

Мадлин никога не се оплакваше и търпеше стоически. Ала Гейбриъл знаеше колко дълбоко я засяга бащиното пренебрежение и така и не прости на бъдещия си свекър. Ако някой имаше правото да нарани Мадлин, това беше той самият. Искаше цялото й внимание само за себе си като някой ненаситен момък.

— И какво е намислила да прави с баща си? — попита Макалистър.

— Подозирам, че планира да го издебне, да му вземе акъла, да го принуди да й играе по свирката и да си тръгне тихомълком. Оттеглянето на Магнус от играта ще се възприеме като проява на типичната му ексцентричност.

— Хъм. — Макалистър не беше склонен да признае, че планът й си го бива.

Гейбриъл се огледа още веднъж. Приличаше на красиво конте, което не се интересува от нищо извън облеклото си. Искаше Ръмбилоу да види само тази фасада. Още веднъж се зачуди каква игра играе този мъж. Гейбриъл се боеше, че това не е игра на шанса, а план да освободи всички от парите им — и, може би, от живота им.

— Чудя се защо лорд Магнус се бави.

— Не зная. — Макалистър изчетка сакото на господаря си. — Но зная, че тя те разсейва.

— Мадлин ли? — Гейбриъл се сети за скорошната сцена, в която той я държеше в прегръдките си и й доказваше, че тя все още го желае. Впрочем сцената доказваше, че й той я желае, но Гейбриъл открай време си го знаеше. — О, да. Гарантирам ти, че ще ме разсее. А аз ще се наслаждавам на всяка секунда.