Читать «Още един скандал» онлайн - страница 37

Гейбриъл изхлузи шалчето си и го хвърли на купа с мръсно бельо.

— Тогава сваляй ризата и го раздавай по-бързо. Първият звънец за вечеря скоро ще удари, а ти искаш да си там, за да видиш играчите. — Макалистър събра бельото и отиде в съблекалнята, после се върна с изгладена риза. — Трябваше да се досетя, че тая жена ще отклони мислите ти от отмъщението.

— Имаш предвид, че съм слабак, а? — Гейбриъл се ухили насмешливо и облече ризата.

— Слаб си като агънце, ако позволиш на оная ламя да те докопа в ноктите си.

— Опитвах се да я прогоня. — Усмивката на Гейбриъл се стопи. — Това място не е за жени.

Тук Макалистър беше съгласен:

— Жените са плъзнали навсякъде. Прислужнички и дами щъкат където им падне и пискливите им гласчета не млъкват. „Откъде да намеря ютия“, „Как да запаля огъня“. Не знам защо Ръмбилоу е позволил на жени да присъстват на играта!

— Защо е настоял, искаш да кажеш.

— Не ми харесва тая работа.

— И на мен.

Ръмбилоу беше изпечен мошеник, но нито Макалистър, нито Гейбриъл разбираха присъствието на цели семейства на една толкова важна игра.

— Дали ще използва объркването, създадено от приема, за да мами? Дали ще отвлече някое момиче?… Запознах се с някоя си лейди Тамзин, много красива, много невинна. Неговият тип момиче.

— Без съмнение някаква глупачка, щом и тя го харесва.

— Не съм казал подобно нещо. За момент беше заслепена от чара му, но веднага се опомни, щом вниманието му се пренасочи другаде. — На Гейбриъл много му беше допаднал войнственият хъс на девойчето. — Майка й е тази, която го иска за зет.

— Жени — изсумтя Макалистър. — Не виждат кой струва и кой не.

— Същото важеше и за Джери — мрачно каза Гейбриъл.

— Не — грубо отсече Макалистър, докато закрепяше яката на господаря си. — Не важеше. — Макалистър нямаше навик да плюе върху човешката глупост, особено когато ставаше въпрос за обичния брат на Гейбриъл. — Още една причина да си гледаш мисията и да не се занимаваш с женското празноглавие.

— Ти пак ли ще ми надуваш главата с Мадлин? — въздъхна Гейбриъл. — Първо опитах да я стресна със заплахи, после се опитах да я шокирам чрез прелъстяване.

— Това е най-идиотският план, който някога съм чувал. — Макалистър посочи с брадичка към леглото. — Да не мислиш, че ще ти избяга, след като я задоволиш?

— Последния път това проработи.

Макалистър го зяпна с ръце на кръста си.

— Добре де — призна си Гейбриъл. — Днес си загубих ума.

— Това редовно ти се случваше с нея. Защо си мислел, че днес ще е различно?

Гейбриъл се втренчи в камериера си без да го вижда. Той се взираше в миналото и по-специално в онази нощ в Алмак.

Той се облегна на стената и гръбнакът му се отпусна блажено. Беше свършил това, за което беше дошъл. Беше си спечелил състояние и вече беше независим от подаянията на бъдещата си съпруга. За него това беше въпрос на гордост. Вярно, че беше зестрогонец… но не и с Мадлин. Нямаше да бъде съпруг на конци, нямаше да бъде играчка, която взимат и захвърлят когато си поискат, и я милват по главата, щеше да бъде господар в собствения си дом и равностоен партньор в брака.